Йоанис Мандафунис

Йоанис Мандафунис (известен и като Янис Мандафунис; на латиница Mandafounis или Mantafounis) е роден в Атина през 1981 г. Учи танц първо в Атина, а след това в Националната висша консерватория за музика и танц в Париж. През 2002 г. получава награда за танц от гръцкото Министерство на културата. Танцува в танцовата трупа на Гьотеборгската опера и в Nederlands Dans Theater II, а от 2005 до 2009 г. е член на Forsythe Company във Франкфурт — трупата на американския хореограф Уилям Форсайт.

Започва да прави хореография през 2004 г. В Атина основава трупата Lemurius, сред чиито постановки е Anthropines Diastasis („Човешки измерения“, 2007), а през 2007 г. създава нова версия на „Следобедът на един фавн“ за Гръцката национална опера. През 2009 г. заедно с Фабрис Мазлиа и Май Зархи основава колектива mamaza във Франкфурт и трупа в Женева, Cie Projet 11, по-късно преименувана в Cie Ioannis Mandafounis. През 2015 г. печели наградата за Изключителен танцьор на Швейцарските награди за танц.

През 2022 г. е обявено, че ще наследи Якопо Годани като художествен директор на Dresden Frankfurt Dance Company — трупата, израснала от Forsythe Company. Поема поста от сезон 2023/24 и днес ръководи традицията, в която някога е танцувал.

Импровизацията е основният инструмент на Мандафунис. В спектаклите му структурата е договорена, но движението не е фиксирано: всеки изпълнител се вслушва в пространството, наблюдава какво се случва и решава как да се движи, така че творбата се променя от миг на миг. Той преподава и в работилници по импровизация и в часове, които гледат на балета през будо, японското бойно изкуство.

Гръцката публика е виждала този метод в различни форми. Sing the Positions (2017), създаден с Манон Парент, съчетава танц с песни и звуци, родени на живо; идва на Атинския фестивал през 2018 г. През януари 2018 г. поставя MayaBuff за Националния театър на Гърция по пиесата на Маяковски „Мистерия-буф“; никой изпълнител не запазва една постоянна роля. През 2019 г. Атинският фестивал представя One One One на открито място близо до Тисио: двама зрители седят на столове, а двама танцьори танцуват само за тях. За балета на Гръцката национална опера създава Point of No Return (2020) по музика на Йоргос Кумендакис.

Първата му творба за Dresden Frankfurt Dance Company, À la carte (2023), работи като ресторантско меню. Сцените ѝ нямат постоянен ред и танцьорите избират на момента реквизит, музика и танцови стилове, в диалог с публиката. Творбата е номинирана за германската театрална награда DER FAUST през 2024 г. и е представена на Атинския фестивал през юни 2024 г.

Мандафунис работи предимно в чужбина, но непрекъснато се връща на гръцките сцени: в Гръцката национална опера, Националния театър и Фестивала на Атина и Епидавър, който през 2024 г. доведе трупата му от Дрезден и Франкфурт в Peiraios 260. Гръцка вестникарска статия от 2018 г. описва метода му с точен глагол: изпълнителят αφουγκράζεται (се вслушва в) пространството. Опитайте: намерете статията «Μπούφα και επανάσταση» („Буф и революция“) в гръцкия всекидневник Εφημερίδα των Συντακτών (16 януари 2018 г.) и подчертайте глаголите за движение и възприятие. След това напишете на своя гръцки три указания за упражнение по двойки, например Εσύ οδηγείς, εγώ ακολουθώ (Ти водиш, аз следвам) или Άκου τον χώρο πριν κινηθείς (Чуй пространството, преди да се движиш). Това са наши собствени упражнителни изречения, а не указания от неговите работилници.

• Трупата, която ръководи днес, е основана през 2005 г. като Forsythe Company — същата година, в която той се присъединява към нея като танцьор.
• В One One One цялата публика беше двама души наведнъж, а в Атина входът беше свободен.
• Преподава балет от гледна точка на будо, японското бойно изкуство.
• Приема MayaBuff, защото, както казва пред гръцки вестник, текстът на Маяковски е много ритмичен, близък до това, което можеше да даде като хореограф.