Манолис Каломирис

Каломирис е роден в Смирна (днес Измир) през 1883 г., в заможната гръцка общност на Мала Азия. Учи музика в Атина и Константинопол, а след това, от 1901 г., във Виенската консерватория, където изучава пиано и композиция и попива музиката на Вагнер, Лист и руските национални композитори. През 1906 г. заминава да преподава пиано в Харков, в Руската империя, където вижда от първа ръка как руските композитори са изградили национален стил върху народната песен.

През юни 1908 г. представя в Атина концерт със свои творби, придружен от печатна програма, която всъщност е манифест: гръцките композитори, твърди той, трябва да черпят вдъхновение от гръцката народна песен и от поезията на димотики на своето време, както са направили руснаците, чехите и норвежците. През 1910 г. се установява в Атина и преподава в Атинската консерватория.

Останалата част от дългата си кариера посвещава колкото на институциите, толкова и на композицията. През 1919 г. основава Елинската консерватория (Ελληνικό Ωδείο), а през 1926 г. – Националната консерватория (Εθνικό Ωδείο), която и до днес носи даденото от него име и е обучила поколения гръцки музиканти. Пише книги по хармония и теория, изнася лекции и води безкрайни битки в пресата за гръцката музика и за димотики. През 1945 г. е избран за член на Атинската академия (Ακαδημία Αθηνών). Композира до самия край и умира в Атина през април 1962 г.

Програмата на Каломирис е лесна за формулиране и трудна за осъществяване: гръцка художествена музика, която използва формите на европейската традиция – опера, симфония, симфонична поема, – но е вкоренена в гръцки мелодии, ритми и думи. Той черпи от народните песни, византийските отзвуци и поезията на поколението на димотицистите, най-вече на Костис Паламас, много от чиито стихотворения поставя на музика.

Операта му Ο Πρωτομάστορας („Първомайсторът“), представена за първи път в Атина през 1916 г., има либрето по трагедията на Никос Казандзакис, която на свой ред произлиза от прочутата народна балада за моста на Арта: мостът ще устои само ако първомайсторът вгради собствената си жена в основите му. Това е първата голяма гръцка опера на гръцки народен сюжет. Следват Το δαχτυλίδι της μάνας („Пръстенът на майката“, 1917), а много по-късно Ανατολή („Анатоли“) и Τα ξωτικά νερά („Омагьосаните води“). Последната му опера, Κωνσταντίνος Παλαιολόγος, отново по Казандзакис, разказва за последния император на Византия.

Сред оркестровите му творби най-известни са Συμφωνία της Λεβεντιάς („Симфония на левендията“, 1918–1920), чието заглавие идва от непреводимата дума за юначна мъжественост, и късната Παλαμική Συμφωνία („Паламасова симфония“, 1956). Стилът му е късноромантичен, с богата оркестрация, често по-близо до Вагнер и Римски-Корсаков, отколкото до селото, и по-късните гръцки композитори ще го критикуват; но той отваря пътя.

Най-видимото наследство на Каломирис е институционално: Националната консерватория (Εθνικό Ωδείο), с клонове из цяла Гърция, и до днес носи даденото от него име, а хиляди гръцки деца вземат там уроци по музика. Всяка гръцка история на музиката започва модерната си глава с него и с основаната от него «Εθνική Σχολή» („Национална школа“), последван от Лаврангас, Риадис, Петридис и други. Операите му от време на време се възобновяват от Гръцката национална опера, а има и записи на симфониите и песните му. Улици в Атина и в други градове носят името му. Учащият може да започне с песните по стихове на Паламас или с историята за моста на Арта, която всяко гръцко дете знае.

• Преди да се върне в Гърция, преподава пиано в Харков, в днешна Украйна.
• Програмата на атинския му концерт от 1908 г. се смята за учредителния манифест на гръцката Национална музикална школа.
• Операта му „Първомайсторът“ се основава на пиеса на Казандзакис, който на свой ред черпи от народната балада за моста на Арта.
• Основава две консерватории в Атина, през 1919 и през 1926 г.