Евгениос Вулгарис

Вулгарис е роден на Корфу през 1716 г., когато Йонийските острови все още са венециански; кръщелното му име е Елевтерий, а името Евгениос приема, когато става монах и дякон. Учи на Корфу, а после в Падуанския университет, където изучава латински, италиански, математика и новата философия на Декарт, Лайбниц и Лок, заедно с физиката на Нютон.

Обратно в гръцкия свят той става най-почитаният учител на своето време. През 40-те години на XVIII век преподава в училището „Марутсис“ в Янина, после в Козани, а през 1753 г. Константинополската патриаршия го поставя начело на новата Αθωνιάς Ακαδημία (Атонска академия) – училище, основано до манастира Ватопед на Света гора. Ученици идват отвсякъде, сред тях бъдещият светец мисионер Козма Етолийски. Но преподаването му на новата философия тревожи консервативните монаси и през 1759 г. той си тръгва. След кратък период в Патриаршеската академия в Константинопол заминава за Германия и в Лайпциг издава своята „Логика“ през 1766 г.

През 1771 г. Екатерина Велика го кани в Русия, където тя възнамерява да подкрепи православните гърци срещу османците. Той ѝ служи като учен, преводач и библиотекар, а от 1775 до 1779 г. е архиепископ на новата Славянска и Херсонска епархия, създадена за гръцки и православни заселници в Южна Украйна. След това се оттегля в Санкт Петербург, където продължава да пише и превежда до смъртта си през 1806 г.

Големият принос на Вулгарис е, че внася европейската научна революция в гръцките училища. Преди него гръцкото висше образование почти изцяло се основава на Аристотел в тълкуването на византийски и следвизантийски коментатори. Вулгарис също преподава Аристотел, но до него поставя Декарт, Лайбниц, Волф и Лок, както и физиката и математиката на Нютон. Неговата Η Λογική („Логика“, 1766), отпечатана в Лайпциг, събира логиката на древните и новите автори в едно систематично съчинение и става ключов учебник на гръцкото Просвещение.

Той пише на учен, архаизиращ гръцки, близък до древния език, и е поборник на този стил: според него достойнството на нацията е в приемствеността с древногръцкия. Превежда „Георгики“ и „Енеида“ на Вергилий в омиров хекзаметър, а в Русия пише трактати по богословие, математика и астрономия; неговите Στοιχεία της Μεταφυσικής („Основи на метафизиката“) излизат във Венеция през 1805 г., година преди смъртта му.

През 1768 г. превежда на гръцки и есе от Волтер, но в по-късните си години става защитник на православната традиция и противник на радикалното Просвещение и Френската революция. Това двойно лице – модернизиращият учител и консервативният църковник – го прави ключова фигура на епоха, в която гърците решават колко Европа искат.

Вулгарис е име, което среща всеки, който изучава гръцката интелектуална история, обикновено редом с Никифорос Теотокис, неговия съотечественик от Корфу, като основатели на гръцкото Просвещение – движение, продължено от Ригас Велестинлис и Адамантиос Кораис. Корфу го помни като един от великите си синове, а гръцките университети и днес изучават и преиздават трудовете му. Руините на Атонската академия все още се виждат над манастира Ватопед на Света гора. За изучаващия езика прочитът на заглавната страница на неговата „Логика“ е бърз урок колко различен е ученият гръцки от XVIII век от днешния език и защо езиковият въпрос ще разделя Гърция в продължение на двеста години.

• Рожденото му име е Елевтерий; Евгениос е името, което приема като монах.
• Сред учениците му в Атонската академия е Козма Етолийски, по-късно един от най-обичаните светци на гръцкото православие.
• Превежда латинските епоси на Вергилий в гръцки хекзаметри в омиров стил.
• Бил е архиепископ на епархия в Южна Украйна, създадена от Екатерина Велика.