Николаос Политис

Политис е роден в Каламата през март 1852 г. и израства в Атина, където учи в университета. Още като студент е очарован от вярванията и разказите на обикновените хора и публикува първите си изследвания върху новогръцката митология, върху нереидите, змейовете и орисниците от селските вярвания, когато е едва на двайсетина години. След това продължава образованието си в Германия, в Мюнхен, и защитава доктората си в Ерланген; там се запознава с новата европейска наука фолклористика и със сравнителната митология.

Обратно в Атина, през 1890 г. става професор по митология и гръцка археология в Атинския университет – катедра, която заема три десетилетия, – и подготвя цяло поколение учени. През 1884 г. предлага думата λαογραφία (лаография, „писане за народа“) за изучаването на народната култура и оттогава тя е гръцкото име на науката. През 1908–1909 г. основава Гръцкото фолклорно дружество и неговото списание Λαογραφία, а през 1918 г. създава архив за фолклорни материали, който по-късно става Център за изследване на гръцкия фолклор към Атинската академия.

Политис е и обществена фигура, участник в дебатите на своето време за образованието, езика и националната история. Зад труда му стои политически въпрос от XIX век: да отговори на онези, които като германския историк Фалмерайер отричат всяка приемственост между древните и съвременните гърци. Умира в Атина на 12 януари 1921 г.

Методът на Политис е систематичното събиране и сравняване. Той събира материал от собствените си пътувания, от учители, свещеници и кореспонденти от всички краища на гръцкия свят, както и от по-ранни сборници, и го подрежда по теми, проследявайки всяко вярване, обичай или разказ през Византия до древността и сравнявайки ги със съседните народи на Балканите и в Европа. Той се отнася към народната култура не като към чудато суеверие, а като към жива традиция, достойна за научно изследване.

Големият му сборник с пословици, Παροιμίαι („Пословици“), издаден в четири тома от 1899 до 1902 г., обяснява произхода и вариантите на хиляди гръцки поговорки. Двата тома Παραδόσεις („Предания“, 1904) събират местни легенди: за мраморния цар, който спи под Константинопол и чака да се събуди, за последната литургия в „Света София“, за обитавани от духове мостове, заровени съкровища и светци, които пазят селото. Неговите Εκλογαί από τα τραγούδια του ελληνικού λαού („Избрани песни на гръцкия народ“, 1914) предлагат грижливо подготвена антология на народни песни – от песните за Дигенис и клефтите до оплакванията, любовните песни и баладата за моста на Арта – и утвърждават текстовете, които училището преподава оттогава.

Подходът му е оформен от патриотизма на епохата и по-късни изследователи поставят под въпрос някои от допусканията му за приемствеността. Но сборниците, архивът и науката, които създава, остават основата на гръцките фолклорни изследвания.

Ако сте чели гръцка училищна христоматия, вие сте чели Политис: преданията за мраморния цар и за „Света София“, както и песните за моста на Арта и за Мъртвия брат, обикновено се печатат в текстовете, установени от него. Неговите Παραδόσεις продължават да се издават и са отлично кратко четиво за напреднал учащ. Центърът за изследване на гръцкия фолклор към Атинската академия, наследник на архива му, пази ръкописи, записи и снимки от цяла Гърция. И всеки път, когато един грък обяснява пословица като „Όποιος βιάζεται σκοντάφτει“ („Който бърза, се препъва“), той прави, без да знае, онова, което Политис прави в продължение на петдесет години.

• През 1884 г. създава гръцката дума λαογραφία (фолклористика).
• Публикува изследвания върху новогръцката народна митология, когато е едва на двайсетина години.
• Сборникът му с пословици заема четири тома.
• Архивът, който основава през 1918 г., прераства в изследователски център на Атинската академия.