Ники Канагини

Канагини е родена в Александруполис, в гръцка Тракия, през 1933 г. В началото на 50-те години учи в École Cantonale de Dessin et d’Art Appliqué в Лозана; Националната галерия и Националният музей за съвременно изкуство (EMST) посочват малко по-различни начални години. От 1954 до 1958 г. учи в Атинското училище за изящни изкуства, където нейни преподаватели са художникът Янис Моралис и графикът Янис Кефалинос. Със стипендия от Гръцката национална фондация за научни изследвания продължава в Central School of Arts and Design в Лондон от 1958 до 1961 г.

Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1962 г. в галерия La Feluca в Рим и същата година тя се установява окончателно в Атина. Преподава и в продължение на много години: в училището „Вакало“ (1963–1967), в Центъра за технологични приложения (1970–1971) и като специален преподавател в Атинското училище за изящни изкуства (1984–1986). Пише статии за вестници, списания и каталози на изложби.

През 90-те години създава пърформативни творби и инсталации с критичката Елени Варопулу. Те са представени на фестивала Аргос–Микена през 1996 г. и в Лятната академия на Гръцкия национален театър през 2002–2004 г. Канагини умира в Атина през 2008 г. Същата година списание Εξώπολις (Exopolis) публикува възпоменателен текст, който я нарича прочута художничка от Александруполис.

Ранните творби на Канагини са силно абстрактни и повлияни от модернистични идеи, включително от Баухаус; Националната галерия отбелязва и експресионистичен стил с наситен цвят. В началото на 60-те години интересът ѝ към дрехата и плата я отвежда към гоблена. Серия рисунки с туш и маркери от 1966–1967 г., днес в MOMus в Солун, показва влиянието на тъкането чрез ритъм, повторение и жест. През 1971 г. големите ѝ гоблени са показани на 5-ото Международно биенале на гоблена в Лозана. По-късно тя съчетава гоблен, графика и традиционни техники в пространствени конструкции, които критикуват унищожаването на природата и поставят под въпрос традиционната роля на жената.

Εν οίκω (У дома, 1975), творба в смесена техника от колекцията на EMST, е прочетена от критици като простор за пране в диалог с феминисткото изкуство, което използва домашни предмети. От средата на 70-те години тя рисува Χειρόγραφα (Ръкописи): масло върху платно или подготвено дърво и смесена техника върху хартия и плат, с колони от нечетимо лично писмо. Наричала е тези творби „визуални текстове“ и си е представяла зрителя като „възможен читател“. Националната галерия притежава Εφημερίδα (Вестник, 1975), рисунка с молив върху хартия с размери 200 × 140 см, и Χειρόγραφο (Ръкопис, 1978–1979), масло върху дърво с размери 232 × 160 × 10 см. Сред изложбите ѝ са биеналето в Александрия (1980), Europalia в Брюксел (1982) и Gender: Female в Дома на Кипър в Атина (1993).

Творби на Канагини се пазят в Националната галерия в Атина, в EMST и в MOMus в Солун. През 2010 г. Държавният музей за съвременно изкуство в Солун организира посмъртната ретроспектива Domestic Scene. През 2023 г. Roma Gallery в Атина показа нейните Ръкописи под заглавие η υλικότητα της γραφής (материалността на писмото). Ретроспективата на EMST An Ode to Things с куратор Тина Панди продължава от 2 април 2026 г. до 14 февруари 2027 г. Опитайте: отворете страницата на Националната галерия за Χειρόγραφο и прочетете етикета, Λάδι σε ξύλο (масло върху дърво). После погледнете изображението и проверете три наши изречения: Βλέπω σημάδια σαν γράμματα (Виждам знаци като букви), Δεν μπορώ να διαβάσω ούτε μία λέξη (Не мога да прочета нито една дума) и Το έργο μοιάζει με μεγάλη σελίδα (Творбата прилича на голяма страница). Запазете подходящите и поправете останалите.

• Канагини учи изкуство в три страни: Швейцария, Гърция и Обединеното кралство.
• През 1971 г. гоблените ѝ се връщат в Лозана, града на първото ѝ обучение, за Международното биенале на гоблена.
• Заглавието на ретроспективата на EMST от 2026 г. идва от стихотворение на Пабло Неруда, намерено в нейните книжа.
• Картината ѝ Χειρόγραφο е с размери 232 × 160 см и е рисувана върху дърво, а не върху платно.