Бети Арванити

Бети Арванити е родена през август 1939 г. и израства в Екзархия, в центъра на Атина. Като момиче е състезателка по плуване и шампионка на Гърция за девойки. През сезон 1958–59 гледа спектакъл на Каролос Кун в подземната зала на Художествения театър (Театро Технис); по-късно разказва, че това преживяване ѝ помага да се насочи към актьорството. Учи в три театрални школи: първо при Кун, после една година при Вахлиотис и накрая при Кацелис, която завършва. Синът ѝ, писателят Алексис Стаматис, се ражда през първата ѝ година в школата на Кун.

Гръцката публика я опознава чрез търговското кино от 60-те и началото на 70-те години, включително филми, продуцирани от „Финос Филм“. През 1967 г. тя играе Рита във филма Κάτι κουρασμένα παλικάρια („Няколко уморени момчета“) на режисьора Динос Димопулос, до Ламброс Константарас. През 1987 г. се отдалечава от киното. Заедно с Василис Пуландзас, строителен инженер, преводач и театрален продуцент, основава трупата „Праксис“ и я настанява в бивш склад за цигари на улица Кефалиниас 16 в Кипсели — пространство, което други режисьори вече са използвали като театър. Определя режисьора Минос Воланакис като решаващо влияние в своя път. През 2000 г. Театралният музей ѝ присъжда наградата си за най-добра главна женска роля.

Театърът на улица Кефалиниас е открит през 1987 г. с пиесата на Фасбиндер Τα πικρά δάκρυα της Πέτρα φον Καντ („Горчивите сълзи на Петра фон Кант“) в постановка на Рула Патераки. Арванити казва, че никога не би успяла да започне театъра сама и че тогава това е бил голям риск за нея. Двете му сцени стават дом на репертоарния театър: Ибсен, Пирандело, Стриндберг, Чехов, Пинтър, Олби, Дюренмат и Жьоне. Статис Ливатинос поставя на голямата сцена шест поредни сезона. Според „То Вима“ ролята ѝ в пиесата на Томас Бернхард Πριν την αποχώρηση („Преди пенсионирането“) ѝ донася наградата „Марика Котопули“.

В по-късната си работа тя предпочита взискателни зрели жени и трудни вътрешни светове. През 2014 г. Димитрис Маврикиос поставя в нейния театър Ξαφνικά πέρσι το καλοκαίρι („Внезапно миналото лято“) на Тенеси Уилямс. През 2015 г. играе Η Τσερλίνε και το σπίτι των κυνηγών („Церлина и ловджийската къща“) — глава от романа на Херман Брох „Невинните“, адаптирана от Стратис Пасхалис и поставена от Янис Калаврианос. За тридесетгодишнината на театъра през 2016 г. предлага ново сътрудничество на Патераки, която написва и поставя Τρωάδες σήμερα („Троянки днес“) по Еврипид. През сезон 2018–19 играе Аманда в Γυάλινος κόσμος („Стъклената менажерия“) на Уилямс, първата ѝ продукция с Димитрис Карандзас. През 2019 г. в Националния театър играе Агапи в Μελίσσια („Мелисия“), пиеса на сина ѝ в постановка на Йоргос Палумбис: първата им обща работа.

Вече близо четири десетилетия малък театър в Кипсели поддържа европейска и американска класика в атинския репертоар, а много по-млади режисьори са работили там с нея. Интервютата ѝ в гръцките вестници са добър материал за ниво C1, защото тя ясно обяснява избора си. Прочетете интервюто ѝ с Мирто Ловерду в „То Вима“ от 2016 г. и открийте глаголите, които въвеждат мненията ѝ. След това отворете архивната снимка на Националния театър от „Мелисия“ (2019) с Агапи и Кириакос и опишете на гръцки какво правят двамата герои, както би го направил критик: Η Αγάπη στρέφει το βλέμμα της αλλού, ενώ ο Κυριάκος… (Агапи отмества поглед, докато Кириакос…). Накрая предайте едно от мненията ѝ в непряка реч, като посочите източника.

• Преди да стане актриса, е била шампионка на Гърция по плуване за девойки.
• Учила е в три различни театрални школи, преди да се дипломира.
• Театърът ѝ в Кипсели се помещава в бивш склад за цигари.
• Синът ѝ Алексис Стаматис написва „Мелисия“, където тя играе Агапи в Националния театър през 2019 г.