М. Карагацис

Димитриос Родопулос е роден в Атина на 23 юни 1908 г. в заможно семейство. Записва се в Университета в Гренобъл да учи търговия, но през 1925 г. се връща по финансови причини и през 1930 г. завършва Юридическия факултет на Атинския университет; никога не практикува. Псевдонимът му идва от бряста, καραγάτσι, в двора на църквата в Рапсани – селото по склоновете на Олимп, където семейството прекарва летата. „Μ.“ така и не е обяснено: може би Митя, семейно галено име, може би Михалис.

Първият му роман, Ο συνταγματάρχης Λιάπκιν („Полковник Ляпкин“), излиза през 1933 г. и го прави известен за една нощ. През 1935 г. се жени за художничката Ники Каристинаки; дъщеря им Марина Карагаци по-късно се грижи за творчеството му. Живее от перото си и от журналистика: след войната от 1946 г. пише театрална критика за вестник Βραδυνή, през 1949 г. е военен кореспондент по време на Гражданската война, пише сценарий и режисира филм, а от 1952 г. работи в рекламна агенция. Дори се кандидатира, без успех, за парламента през 1956 и 1958 г. от Прогресивната партия на Спирос Маркезинис. Пише много бързо и изключително много: романи, разкази, пиеси, хроники. След инфаркт през 1958 г. умира от продължителен пристъп на тахикардия в Атина на 14 септември 1960 г., на петдесет и две години, оставяйки недовършен последния си роман, Το 10. На гроба му е изсечено изречение от собственото му творчество.

Карагацис иска гръцката проза да остави зад себе си селото и битописната идилия и да напише големия, модерен, европейски роман на страстта. Първите му три романа образуват трилогия, която той нарича Εγκλιματισμός κάτω από τον Φοίβο („Аклиматизация под Феб“): чужденци, които идват в Гърция и биват преобразени или унищожени от нейното слънце и хора. В Ο συνταγματάρχης Λιάπκιν (1933) белогвардейски руски офицер в изгнание бавно затъва в провинциален град в Тесалия; в Γιούγκερμαν („Юнгерман“, 1938) финландец, бивш офицер от Бялата гвардия на царя и бежанец от болшевиките, става голям финансист в Атина между двете войни; в Χίμαιρα („Химера“, 1936), преработена през 1953 г. като Η μεγάλη χίμαιρα („Великата химера“), млада французойка, омъжена за гръцки моряк, живее на остров Сирос и е погълната от желание и вина.

По-късно идват Ο κοτζάμπασης του Καστρόπυργου („Чорбаджията от Кастропиргос“) – историята на гръцки първенец от османската епоха, който сменя вярата си, за да спаси живота си, първа част от недовършена семейна сага, – мрачният Ο μεγάλος ύπνος („Големият сън“, 1946), сатиричният Σέργιος και Βάκχος („Сергий и Вакх“) и Το 10 („Номер 10“) – портрет на работнически жилищен блок в Пирея и неговите наематели, започнат през декември 1959 г. и останал недовършен. Стилът му е бърз, телесен, често груб, винаги ироничен; критиците го наричат „роден прозаик“, а откровеното му отношение към тялото и сексуалността шокира и омайва читателите му.

Малко гръцки романисти са присъствали толкова на малкия екран. Γιούγκερμαν е сериал през 1976 г. и отново през 2007 г., Ο συνταγματάρχης Λιάπκιν – през 1979 г., Ο κίτρινος φάκελος („Жълтият плик“) – през 1990 г. и Το 10 – през 2007 г., а през 2014 г. Η μεγάλη χίμαιρα има театрален успех в Атина под режисурата на Димитрис Тарлоу. Романите му винаги се намират по книжарниците и са сред първите „големи“ гръцки романи, които много млади читатели избират сами. За изучаващ езика на ниво C1 Η μεγάλη χίμαιρα е прекрасно предизвикателство, а гледането на някой от сериалите успоредно с книгата е добър начин да навлезете в нея.

• Псевдонимът му идва от бряст (καραγάτσι) в село Рапсани, в подножието на Олимп.
• Никой не знае със сигурност какво означава „Μ.“; той никога не е казал.
• Започва Το 10 на 13 декември 1959 г. и умира, преди да го завърши.
• Два пъти се кандидатира за парламента, през 1956 и 1958 г., и губи и двата пъти.