Наполеон Лапатиотис

Лапатиотис е роден в Атина на 31 октомври 1888 г. Баща му, Леонидас Лапатиотис, е армейски офицер, който стига до генерал и за кратко е министър на военните работи. Момчето израства в охолство, учи езици и музика и пише стихове толкова рано и толкова леко, че още като юноша публикува в литературни списания. Завършва право в Атинския университет и никога не го използва. През 1914 г. публикува «Μανιφέστο» (Манифест) в списание Νουμάς, младежки призив към изкуството и красотата срещу сивотата на буржоазния живот, който задава тона на естета, какъвто ще си остане.

Той живее, в известен смисъл, публично. Хомосексуалността му нито се крие, нито се прощава; облича се със студирана елегантност, движи се с поета Мицос Папаниколау и в литературните кафенета на Атина, през 20-те години се обявява за комунист и става зависим от наркотици, първо от морфин, а после от хероин и кокаин. Семейното богатство се стопява. През 30-те години живее с майка си в старата къща в Екзархия, във все по-голяма бедност, като продължава да пише стихове с изключителна изящност.

Едва през 1939 г., на петдесет години, той събира подбор в книга, «Τα ποιήματα». След това идват войната и германската окупация с гладната зима на 1941–42 г. Болен, зависим и без средства, Лапатиотис се застрелва в семейната къща на 7 януари 1944 г. и умира на следващия ден. Оставя много непубликувани стихотворения, прозаични текстове и недовършена автобиография, «Η ζωή μου» (Моят живот), издадена десетилетия по-късно.

Лапатиотис пише кратки стихотворения, рядко по-дълги от страница, в правилни размери и рими, и първото им качество е звукът: те са толкова близо до песента, колкото гръцкият стих може да бъде без музика. Темите им са обичайните за европейския fin de siècle, нощта, есента, дъждът, изгубената любов, отминаващата младост, желанието за смърт, но поднесени с лекота, която ги пази от самосъжаление. Едно типично стихотворение, често наричано просто «Νυχτερινό» (Ноктюрно), рисува тиха сцена, оставя едно чувство да се надигне и завършва със стих, който пада като въздишка. Под нежността има постоянен поглед към разпада, затова критиците го нареждат сред поетите «декаденти» и до Кариотакис, макар никога да не споделя сарказма на Кариотакис.

Имал е и вкус към палавостта. През 1938 г. публикува «Βάο, γάο, ντάο», подобно на сонет стихотворение изцяло от измислени думи, които се подчиняват безупречно на гръцката граматика и ритъм и не означават абсолютно нищо, за да покаже, че определен тип съвременен критик би похвалил всичко, което звучи като поезия. Стихотворението става известно, цитира се и до днес и с десетилетия предвещава игрите на конкретната и безсмислената поезия.

Освен лирика пише и проза: краткия роман «Το τάμα της Ανθούλας» (Обетът на Антула, 1932), разкази, критически есета и автобиографията. «Τα ποιήματα» (1939) остава ядрото на творчеството му, малка, грижливо подбрана книга, в която почти всеки стих би могъл да се изпее, и немалко оттогава са изпети.

Днес Лапатиотис се чете като един от най-чистите лирични гласове между Паламас и Поколението на 30-те години, а стихотворенията му са в лицейските антологии до Кариотакис. Няколко гръцки композитори са ги превърнали в песни, а стиховете му се срещат в албуми с авторска песен и дори в рок версии, което подхожда на поет, писал винаги за ухото. Животът му става филм, «Μετέωρο και σκιά» (Метеор и сянка, 1985) на Такис Специотис, който го превръща в отправна точка за гръцката куиър култура. Къщата, в която живее и умира, на улица Иконому в Екзархия, Атина, все още стои, полуразрушена, и кампаниите за спасяването ѝ като паметник на културата са я превърнали в малко място за поклонение. Изучаващият езика може да започне с «Βάο, γάο, ντάο», прочетено на глас заради удоволствието от празната му музика, и след това да премине към истинските стихотворения, където всяка дума тежи.

• Баща му Леонидас е генерал и министър на военните работи на Гърция; синът никога през живота си не е работил.
• «Βάο, γάο, ντάο» (1938) се състои изцяло от измислени думи, и въпреки това се скандира, римува и спряга като истински гръцки; вероятно е най-известното безсмислено стихотворение в езика.
• Приживе издава само една стихосбирка, през 1939 г., на петдесетгодишна възраст.
• Умира през януари 1944 г., през същата окупационна зима, която убива хиляди атиняни, в семейната къща в Екзархия, която стои и днес.