Фотини Велесиоту

Фотини Велесиоту (на латиница и Fotini Velesiotou) е родена през 1958 г. в Кардица, Тесалия, и е едно от четири деца. Баща ѝ пее в църковни хорове и обича византийската и класическата музика, затова първото ѝ музикално образование идва от записите на църковни песнопения у дома и от местен хор. На осемнадесет години се мести в Солун, за да учи в Педагогическата академия, която подготвя начални учители. Там открива ребетико и лаико – градските народни песни на Гърция от XX век – и сама научава няколко акорда на китара, за да си акомпанира.

Повече от двадесет години тя живее два паралелни живота. През делничните дни учи малки деца в основни училища около Солун; през уикендите, от 1983 г., пее ребетика в таверни с малък състав, позната главно на приятели и редовни посетители. В интервю от 2015 г. казва, че е работила 24 години в образованието, преди да се пенсионира през 2004 г. Същата година прави първия си запис, като пее в албума Γυναίκες (Жени) с песни на Михалис Николудис и Магда Пападаки.

Повратната точка е Μέλισσες (Пчели), песен на композитора Йоргос Казандзис по текст на Елени Фотаки, издадена за първи път през 2008 г. Тя се разпространява по радиото и от уста на уста, а певицата по-късно разказва как този неочакван успех преобръща спокойния ѝ живот. През 2011 г. се мести в Атина, където оттогава пее в театри, музикални зали и на фестивали и дели сцената с певци като Йоргос Даларас и Елеонора Зуганели.

Велесиоту е преди всичко изпълнителка: тя не пише песните си, а дава на чуждата музика пряко, почти разговорно изпълнение, вкоренено в таверненския репертоар, който пее с десетилетия. Μέλισσες се появяват първо в Ίσαλος γραμμή (Водолиния), албум от 2008 г. с песни на Казандзис в изпълнение на няколко певци. Успехът води до цял албум с композитора – Τα παιδιά της άλλης όχθης (Децата от другия бряг), представен в Солун през ноември 2011 г.; някои биографии го датират в 2009 г. Той събира текстове на Манос Елефтериу, Томас Коровинис, Манолис Расулис и други, движи се между балади и танцови ритми като зейбекико и хасапико и включва Μέλισσες като допълнителна песен.

През април 2015 г. издава Είδα του τρελού τα κλάματα (Видях сълзите на лудия) – осем песни по музика на Минос Мацас и текстове на Елени Фотаки, замислени като единен цикъл. Нейният концерт при пълна зала в Технополис в Атина през септември 2015 г. става двойният концертен албум Τα διαλεγμένα (Избраните), издаден на следващата година. През февруари 2019 г. Minos EMI издава Ένας κύκλος είναι όλα (Един кръг е всичко) с нови песни на различни композитори и автори на текстове. На сцената тя продължава да съчетава тези записи с ребетика и по-стари лаика и е пяла и в чужбина; биографията на звукозаписната ѝ компания споменава програма с песни на Василис Цицанис в Рейкявик през 2014 г.

Късният ѝ старт е повтаряща се тема в гръцките интервюта с нея и напомня, че музикалната кариера може истински да започне след друга професия. Μέλισσες се превръщат в постоянно присъствие в радиопредаванията за гръцка песен, а тя продължава да гастролира с ребетика, лаика и собствения си репертоар. За изучаващите езика гръцките ѝ интервюта са най-добрият материал: тя говори простичко за промяната. Прочетете фразата ѝ от 2018 г. Όπως ζούσα πριν, ζω και τώρα (Както живеех преди, живея и сега) и забележете как минало несвършено ζούσα контрастира със сегашното ζω. След това напишете три изречения за собствения си трудов живот с παλιά… αργότερα… τώρα… (някога… по-късно… сега…) и послушайте Μέλισσες, чието заглавие е множествено число на η μέλισσα (пчелата).

• Първото ѝ музикално училище е византийското пеене: баща ѝ пее в църковни хорове и пуска у дома записи на песнопения.
• В Солун тя играе и баскетбол в местни отбори.
• Μέλισσες излизат първо в сборен албум с песни на Йоргос Казандзис, а не в неин собствен албум.
• Първия си запис прави през 2004 г., годината, в която се пенсионира като учителка.