Мирон

Почти всичко, което знаем за Мирон, идва от автори, живели векове след него. Римският писател Плиний Стари през I век сл.Хр. съобщава, че Мирон е роден в Елевтери, град на границата между Атика и Беотия, и го нарича ученик на Агелад, скулптор в бронз от Аргос. Гръцкият пътеписец Павзаний през II век сл.Хр. го нарича Мирон Атинянина; Елевтери се е присъединил към атиняните. Съвременните справочници поставят дейността му приблизително между 480 и 440 г. пр.Хр. Собственият списък на бронзови майстори на Плиний го поставя в 90-ата олимпиада (420–417 г. пр.Хр.), дата, която трудно се съгласува с останалите свидетелства; затова точните му дати остават несигурни.

Мирон работи главно в бронз — престижния материал за статуи на богове и атлети. Павзаний вижда негови творби на няколко места: на атинския Акропол Персей, току-що обезглавил Медуза, на Егина дървено изображение на Хеката, а в Олимпия статуи на победители, сред тях на панкратиаста Тимант от Клеони. Синът му Ликий също става скулптор; Павзаний вижда на Акропола неговото бронзово момче с кропило. За личния живот на Мирон не се знае нищо и не е запазен негов портрет. Латинското изписване Myron и гръцкото Μύρων означават един и същи художник, когото не бива да бъркаме с по-късни съименници, като историка Мирон от Приена.

Бронзовите творби на Мирон са изгубени. Оцелели са римски мраморни копия, направени векове по-късно и разпознати с помощта на антични описания. Най-известното е Δισκοβόλος („Дискобол“), чийто оригинал се датира около 460–450 г. пр.Хр. В диалога Φιλοψευδής („Любителят на лъжата“) Лукиан описва статуя на хвърляч на диск, приведен в позата на хвърлянето, обърнат към ръката, която държи диска, и леко сгънал едното коляно; домакинът му потвърждава, че това е творба на Мирон. Това описание помага на учените да разпознаят копия като „Дискобол Ланчелоти“, намерен в Рим през 1781 г. и днес в Националния римски музей, и „Дискобол Таунли“, намерен във Вилата на Адриан край Тиволи и днес в Британския музей.

Плиний споменава и сатир, който се възхищава на флейтите, заедно с Атина. Обикновено той се отъждествява с бронзовата група на Атина и Марсий, издигната на атинския Акропол около 450 г. пр.Хр.; мраморно копие на Атина се намира в Либигхаус във Франкфурт. Най-прочутата творба в древността е бронзова юница, възпявана в много гръцки епиграми, сякаш е жива. Плиний преценява, че Мирон изглежда пръв е умножил правдоподобието, че е по-разнообразен от Поликлет и по-грижлив към пропорциите, но че не е изразил чувствата на душата. Неговият „Дискобол“ улавя тялото в мига между две движения.

Бронзовите творби на Мирон са изгубени, но Гърция пази следи от неговия свят. Родният му град Елевтери се намира близо до прохода Каза, край стария път Атина–Тива, където посетителите могат да стигнат пеша до по-късна атинска крепост от IV век пр.Хр. Думата δισκοβόλος (хвърляч на диск) е и днес обикновена новогръцка дума. Опитайте със снимка на „Дискобол Ланчелоти“, римско копие: опишете го с три гръцки изречения — Σκύβει μπροστά (Навежда се напред), Λυγίζει το δεξί γόνατο (Сгъва дясното коляно) и Γυρίζει το κεφάλι προς τον δίσκο (Обръща глава към диска). После разгледайте копието Таунли в Британския музей и добавете четвърто изречение: главата му гледа надолу, защото е добавена по-късно и не принадлежи на статуята.

• Плиний казва, че Мирон е родом от Елевтери, докато Павзаний го нарича Мирон Атинянина.
• „Дискобол Таунли“ в Британския музей носи глава, която не му принадлежи, възстановена да гледа надолу вместо назад към диска.
• В гръцка епиграма на Марк Аргентарий бронзовата юница на Мирон проговаря и казва, че скулпторът я е вързал там.
• Синът на Мирон, Ликий, също е скулптор; неговото бронзово момче стои на Акропола.