Живот
Катерина Гогу е родена в Атина на 1 юни 1940 г. На сцената е от петгодишна, „дете чудо“ в детски представления, учи актьорско майсторство при Такис Музенидис и танц в школата на Кула Працика. През 1952 г. дебютира в киното с Ο άλλος („Другият“), а през 60-те години играе живи второстепенни роли в комедиите на „Финос Филм“, сред които Το ξύλο βγήκε από τον παράδεισο („Пръчката дойде от рая“, 1959) и Δράκουλας και Σία („Дракула и сие“, 1960). Много гърци и днес познават лицето ѝ от тези филми, без да знаят името ѝ.
След падането на диктатурата през 1974 г. тя обръща гръб на комерсиалното кино и се сближава с извънпарламентарната левица и анархистката среда. Играе в новото, сериозно гръцко кино: в Το βαρύ πεπόνι („Тежкият пъпеш“, 1977), режисиран от Павлос Тасиос, тогава неин съпруг, за който получава наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Солун; в 1922 (1978) на Никос Кундурос; в Παραγγελιά! (1980) и в Όστρια (1984). Има дъщеря, Мирто, на която посвещава стихове. От 1978 г. публикува поезия и я чете публично с дрезгав, незабравим глас. Последните ѝ години са тежки, белязани от зависимост и болест. Умира в Екзархия на 3 октомври 1993 г., на петдесет и три години.
Творчество
Τρία κλικ αριστερά („Три щраквания наляво“, 1978) е шок. В нея няма нищо елегантно: това са кратки, гневни, близки до прозата стихове на езика на улицата, със сленг и ругатни, за бедността, затворите, наркотиците, полицейското насилие, женското тяло и самотата на големия град. Книгата е широко четена и американският поет Джак Хиршман я превежда на английски като Three Clicks Left, издадена в САЩ през 1983 г.
Следват Ιδιώνυμο (1980), чието заглавие напомня за прословутия закон от 1929 г. срещу „подривните“ идеи, Το ξύλινο παλτό („Дървеното палто“, 1982), образ на ковчега, Απόντες („Отсъстващите“, 1986), Ο μήνας των παγωμένων σταφυλιών („Месецът на замръзналото грозде“, 1988) и Νόστος („Ностос“, 1990); Με λένε Οδύσσεια („Казвам се Одисея“) излиза посмъртно през 2002 г. Нейната Атина не е градът на Акропола, а на кварталите, евтините апартаменти, полицейските части за борба с безредиците и нощта. Критиката дълго я смята за маргинална фигура; днес тя се чете като един от най-оригиналните гласове в поезията на 70-те и 80-те години, свидетел на поколението след въстанието в Политехниката.
Наследство в днешна Гърция
Гогу е култова поетеса. Книгите ѝ постоянно се преиздават, стиховете ѝ се пишат по стените на Екзархия и се цитират на плакати по демонстрациите, а поемите ѝ са поставени на музика и използвани във филми, което я доближава до нови поколения. Старите ѝ комедии на „Финос“ все още вървят по гръцката телевизия, затова много зрители се запознават с актрисата преди поетесата. За изучаващия езика да прочете кратко стихотворение от Τρία κλικ αριστερά при разходка по улиците на Екзархия е урок по гръцки, който никой учебник не преподава.
Знаете ли, че…?
- Излиза на сцената на пет години, а във филми играе от дванайсетгодишна.
- Τρία κλικ αριστερά е преведена на английски от Джак Хиршман и издадена в САЩ през 1983 г.
- Стихосбирката ѝ Ιδιώνυμο носи името на закона от 1929 г., използван за преследване на комунисти и дисиденти.
- Печели наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Солун за Το βαρύ πεπόνι (1977), година преди първата си стихосбирка.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Το ξύλο βγήκε από τον παράδεισο (ως ηθοποιός) | „Пръчката дойде от рая“ (филм, като актриса) | 1959 |
| Το βαρύ πεπόνι (ως ηθοποιός) | „Тежкият пъпеш“ (филм, като актриса) | 1977 |
| Τρία κλικ αριστερά | „Три щраквания наляво“ (стихове) | 1978 |
| Ιδιώνυμο | „Идионимо“ (стихове) | 1980 |
| Το ξύλινο παλτό | „Дървеното палто“ (стихове) | 1982 |
| Απόντες | „Отсъстващите“ (стихове) | 1986 |
Един ред за запомняне
Το σπίτι μου όπως και το δικό σας / μπαίνει στα σπίτια των άλλων ανθρώπων
To spiti mou opos kai to diko sas / bainei sta spitia ton allon anthropon
Моят дом, също като вашия, / влиза в домовете на други хора
