Виценцос Корнарос

Почти всичко, което знаем със сигурност, идва от последните стихове на поемата, където поетът се назовава: Виценцос от рода Корнарос, роден в Сития, оженил се в Кастро – венецианската столица на Крит, която днес е Ираклио. Днес учените като цяло приемат, че това е Винченцо Корнаро, роден през 1553 г. в Трапезонда, имение край Сития, в семейство от венециански произход, живяло на острова от поколения и говорещо гръцки като майчин език.

Около 1590 г. се премества в Кандия, където се жени за Мариета Дзено, заема обществени длъжности през чумните години на 1590-те и членува в Accademia degli Stravaganti – литературно дружество, основано от брат му Андреа. Това е светът на Критския Ренесанс: Крит е венециански от 1211 г., а образованите хора четат Ариосто и Тасо, докато по улиците слушат гръцки народни песни. Умира в Кандия през 1613 или 1614 г., половин век преди османците да превземат града след двайсет и една годишна обсада.

Някои изследователи се съмняват в тази идентификация, тъй като името е било често сред благородниците на острова, а въпросът дали той е написал и религиозната драма Η Θυσία του Αβραάμ („Жертвоприношението на Авраам“) остава открит. Безспорно е едно: през първото десетилетие на XVII век един-единствен поет създава най-хубавата дълга поема на гръцки между Омир и новото време.

Ερωτόκριτος („Еротокритос“) е роман в пет части и около 10 000 римувани петнайсетсрични стиха – размера на гръцката народна песен, – написан на критски диалект. Еротокритос, син на царския съветник, обича Аретуса, дъщерята на Херакъл, цар на Атина. Тайно ѝ пее серенади нощем; царят устройва турнир, в който той побеждава рицарите на гръцкия свят; когато се осмелява да поиска ръката ѝ, царят го изгонва. Аретуса отказва на всички други кандидати и е хвърлена в тъмница. Тогава нахлуват власите и един тъмнокож непознат – Еротокритос, преобразен с вълшебна отвара – спасява Атина в двубой. Той изпитва верността на Аретуса, разкрива се и поемата завършва със сватбата им.

Сюжетът е заимстван от френски средновековен роман, Paris et Vienne, вероятно чрез италианска версия, но Корнарос го преработва изцяло: действието е във въображаема древна Атина, героите мислят и говорят като критски селяни, а нравственият център е постоянството на влюбените пред колелото на съдбата. Дълги пасажи са монолози на любов и скръб, които звучат като самостоятелни песни.

Езикът е богат и музикален, пълен с поговорки и образи от природата, и именно благодарение на него поемата оцелява: отпечатана е във Венеция през 1713 г., но критяните отдавна я знаят наизуст.

„Еротокритос“ се пее в Крит и до днес, по бавната, виеща се мелодия на критската лира, а двустишия от него се използват като μαντινάδες на сватби и празници. Чуйте записа на началните стихове от Никос Ксилурис от 1976 г. или по-грубата версия на Псарантонис и ще разберете защо. Откъси, обикновено сбогуването на Аретуса или турнирът, присъстват в христоматията по литература на гръцкия лицей, а Сеферис посвещава есе на поемата. В Сития летен фестивал, Κορνάρεια, носи неговото име, а в Ираклио на площада Πλατεία Κορνάρου има модерна скулптура на Еротокритос и Аретуса. Първият стих, Του Κύκλου τα γυρίσματα, е толкова познат на гърците, колкото първият стих на национален химн.

• Поемата е написана около 1600–1610 г., но е отпечатана за първи път във Венеция едва през 1713 г.; цял век тя се разпространява в ръкописи и от уста на уста.
• Корнарос се назовава в епилога на поемата; това е почти единственият биографичен документ, който имаме за него.
• Историята се развива в древна Атина, но героите се бият на турнир, средновековния рицарски спорт, а враговете на царя са власите.
• Семейството на Корнарос говори гръцки, макар да е от венециански благороднически произход; Корнаро са един от най-старите родове във Венеция.