Марика Папагика

Марика Папагика е родена като Марика Кацори на остров Кос, тогава под османска власт. Смъртният ѝ акт посочва 1 септември 1890 г. като дата на раждане, но нито един по-ранен документ не го потвърждава. Като дете се премества със семейството си в Александрия, където голямата гръцка общност поддържа кафенета и музикални заведения, и започва да пее там. Към края на 1913 или началото на 1914 г. записва за Gramophone Company в Египет; известно е, че от този материал е оцеляло съвсем малко. Дотогава вече е омъжена за Костас (Гас) Папагикас, който свири на цимбал – ударен струнен инструмент, сроден на гръцкото сантури. Той ѝ акомпанира на много от плочите ѝ.

През март 1915 г. двамата отплават от Пирея и през април пристигат на остров Елис с около четиридесет долара, като посочват Чикаго за крайна цел. През 1918 г. вече са в Ню Йорк. През юли 1918 г. Марика прави пробен запис за Victor, а през декември излизат първите ѝ плочи на Victor; от юли 1919 г. записва и за Columbia. Около 1925 г. двойката открива Marika’s – кафе аман на 215 West 34th Street в Манхатън, където гръцки и други средиземноморски имигранти идват да слушат музика. Борсовият крах от 1929 г. разорява заведението и слага край на по-голямата част от звукозаписната ѝ кариера. С изключение на четири патриотични песни, записани за Victor през 1937 г., тя не се връща в студиото. Умира в болница на Стейтън Айлънд на 2 август 1943 г.

Репертоарът на Папагика е широк. Каталозите на компаниите изброяват песни в смирненски стил и аманедес, народни песни от островите и континента, клефтски и патриотични песни, кафенейни песни в духа на ребетико и дори модни танга и валсове. Акомпаниментът ѝ е необичаен за гръцките плочи от онова време: цигулка, виолончело и цимбал, по-късно понякога с кларинет или ут. Виолончелистът Маркос Сифниос и съпругът ѝ свирят на много сесии заедно с цигулари като Атанасиос Македонас и Джордж Теологу.

Най-известният ѝ запис е Σμυρνέικο μινόρε („Смирненски минор“) – бавна, импровизационна песен в маниера на аманеса. Тя го записва за Victor на 4 декември 1918 г. и отново за Columbia около юли 1919 г. Песента е съществувала и преди нея: запис от Смирна от 1909 г. е сред ранните ѝ версии. И все пак повечето слушатели днес познават именно нейното изпълнение. Други заглавия показват разнообразието на каталога ѝ: Το ηλεκτρικό κορίτσι („Електрическото момиче“, 1924), Σμυρνιώτικο ζεϊμπέκικο („Смирненско зейбекико“, 1925) и Ντουρού, ντουρού (1928), обозначена като ребетико. През 1937 г. записва Τον Βενιζέλο χάσαμε („Изгубихме Венизелос“) – песен за смъртта на държавника Елевтериос Венизелос през 1936 г. Тъй като компаниите отпечатват повечето заглавия с латински букви, каталогът ѝ показва и как гръцките думи са били изписвани за американския пазар.

Десетилетия наред Папагика е известна главно на колекционерите на плочи. Гръцки преиздания на записи на 78 оборота връщат песните ѝ, а през 2010 г. плочата The Further the Flame, the Worse It Burns Me на американския изследовател Иън Нагоски, издадена от Canary Records, я представя на нови слушатели. В Атина монологът Μαρίκα Παπαγκίκα – Το ηλεκτρικό κορίτσι („Марика Папагика – Електрическото момиче“) от Никос Стаматиадис, режисиран и изпълнен от Керасия Самара, се завръща в театър Ροές през декември 2023 г. Опитайте: Discography of American Historical Recordings (Калифорнийски университет, Санта Барбара) предлага онлайн звука на записа Σμυρνέικο μινόρε на Victor от 1918 г. Чуйте кратък откъс два пъти: първо обърнете внимание само на шума и пукота, после следвайте гласните и ударените ѝ срички. Накрая препишете три каталожни заглавия с гръцки букви и ударения: Smyrniotico zabekiko става Σμυρνιώτικο ζεϊμπέκικο, Stoma me stoma става Στόμα με στόμα, To electrico koritsi става Το ηλεκτρικό κορίτσι.

• Първата ѝ издадена сесия за Victor, на 4 декември 1918 г., включва Σμυρνέικο μινόρε.
• Компаниите наричат различно инструмента на съпруга ѝ: сантур в документите на Victor, цимбал в Columbia.
• Нейното кафе аман, Marika’s, се намира на West 34th Street в Манхатън.