Лонг

За Лонг като личност не се знае почти нищо. Не е запазена античната му биография и никой друг античен автор не говори за него. Името му, изписвано понякога Лонгос, достига до нас чрез ръкописите на един-единствен роман, Δάφνις και Χλόη („Дафнис и Хлоя“). Историите на литературата обикновено го поставят във II или III век сл. Хр., в римската имперска епоха, но тази дата се преценява по стила и литературните връзки, а не по документи. Някои гръцки истории на литературата го наричат просто Лонг от Лесбос. Други са по-предпазливи: романът показва добро познаване на острова и на околностите на Митилини, но не доказва къде авторът е роден или живял.

Единственият личен глас, който чуваме, е на разказвача в пролога. Той казва, че докато ловувал на Лесбос, видял в свещена горичка на нимфите картина, пълна с любовни сцени. Изпълнен с възхищение, намерил човек да му обясни картината и в отговор съчинил четири книги като дар за Ерос, нимфите и Пан и като приятно притежание за всички. Тази рамка е част от художествената измислица: литературен похват, който превръща картина в разказ, а не надеждна автобиография. Всяко по-пълно жизнеописание на Лонг би трябвало да бъде измислено, затова тази страница остава близо до самия роман.

Δάφνις και Χλόη („Дафнис и Хлоя“), предаван и под заглавието Ποιμενικά („Пастирски истории“), е древногръцки роман в четири книги. В имение близо до Митилини козарят Ламон намира бебе момче, което една от козите му храни. Две години по-късно овчарят Дриас намира в пещера на нимфите бебе момиче, което една овца кърми. Двете подхвърлени деца, Дафнис и Хлоя, растат, като пасат заедно стадата си. Бавно и отначало без да го разбират, те се влюбват. Един старец, Филетас, им обяснява кой е Ерос. Приключения прекъсват идилията: пирати от Тир отвличат Дафнис, а разпра между Метимна и Митилини довежда въоръжени младежи по полята. В четвъртата книга Дафнис е разпознат като син на Дионисофан, собственика на имението, а Хлоя — като дъщеря на Мегакъл. Историята завършва с тяхната сватба.

Необичайното в романа е неговият ритъм. Сезоните оформят сюжета: пролетни цветя и пчели в първа книга, след това преходът от пролет към лято; есенният гроздобер във втора книга; а в трета книга зима с дълбок сняг, която държи младата двойка разделена, докато пролетта се върне. Лонг пренася козите, пастирските свирки и селските богове на по-ранната буколическа поезия, позната от Теокрит, в изящна проза от кратки, уравновесени фрази.

„Дафнис и Хлоя“ има дълъг живот извън Гърция. Френският превод на Жак Амио от 1559 г. го прави широко четен в Европа. През 1809 г. френският учен Пол-Луи Курие открива в ръкопис от Лаврентинската библиотека във Флоренция пасаж, липсващ в другите преписи, а след това, както става известно, зацапва страницата с мастило. Балетът на Морис Равел Daphnis et Chloé има премиера в Париж на 8 юни 1912 г. В Гърция Орестис Ласкос заснема нямия филм Δάφνις και Χλόη (1931). За упражнение прочетете реда за запомняне на тази страница заедно с новогръцката му преработка. Сравнете древните думи ἦρος и θέρους със съвременните η άνοιξη (пролет) и το καλοκαίρι (лято). После напишете две свои изречения за края на пролетта на остров: едно за това, което виждате, и едно за това, което чувате.

• Прологът представя целия роман като писмен отговор на картина, видяна на Лесбос.
• Пролет, лято, гроздобер и снежна зима преминават в първите три книги.
• Мастиленото петно на Курие от 1809 г. затруднява проверката в ръкописа на пасажа, който той току-що е преписал.
• Балетът на Равел стига до историята чрез френската традиция на превода на Амио.