Сафо

Почти всичко, което знаем за живота на Сафо, идва от собствените ѝ фрагменти и от много по-късни, ненадеждни автори. Тя се ражда около 630 г. пр. Хр. на Лесбос — или в Ерес, в западната част на острова, или в Митилини, главния му град — в аристократично семейство. Стиховете споменават дъщеря, Клеида, и трима братя, сред тях Харакс, търговец в Египет, когото тя укорява в т.нар. „Стихотворение за братята“, и Ларих, млад виночерпец.

Около 600 г. пр. Хр. Лесбос е разкъсван от борби между знатни родове и семейството на Сафо се оказва на губещата страна: една древна хроника отбелязва, че тя прекарва няколко години в изгнание в Сицилия, вероятно в Сиракуза, преди да се върне у дома. На Лесбос тя изглежда е водила кръг от млади жени, които пеели, учели музика и се подготвяли за брак; много стихотворения са отправени към тях по име: Анактория, Атида, Гонгила.

Прочутата история, че се хвърлила от бялата скала на Левкада от любов към лодкар на име Фаон, е измислица на комическата сцена от по-късни векове, а датата на смъртта ѝ е неизвестна; един късен фрагмент, „Стихотворението за Титон“, публикувано през 2004 г., я показва да се оплаква, че коленете ѝ вече не я носят към танца, така че е доживяла поне до старост.

Сафо пише на еолийския диалект на Лесбос, който звучи различно от атическия гръцки на класиците: σελάννα за луна, ἔμμεναι за „съм, бъда“. Учените от Александрия събират песните ѝ в девет книги, подредени по стихотворен размер. Първата книга е написана в четиристишната строфа, наричана днес сафическа строфа, по-късно заимствана на латински от Катул и Хораций.

Изцяло е оцеляло само едно стихотворение — Ύμνος στην Αφροδίτη (Химн към Афродита, фр. 1), в което богинята пристига с колесница, теглена от врабчета, и развеселено пита кой пак е обидил поетесата. Фрагмент 31, Φαίνεταί μοι κῆνος ἴσος θέοισιν (Равен на боговете ми се струва той), описва телесните симптоми на ревността: езикът се пречупва, огън под кожата, бучене в ушите, пот и трепет. Фрагмент 16 твърди, че най-красивото нещо на земята не са армии или кораби, а „онова, което човек обича“, и го доказва с Елена Троянска. Други творби са сватбени песни, плач за Адонис, подобна на приспивна песен картина на майка и дъщеря и образът на сладка ябълка, останала високо на клона.

По-голямата част от това се връща при нас през ХХ век от късчета папирус, открити в Египет; „Стихотворението за братята“ се появява едва през 2014 г. Тонът ѝ е пряк, личен и точен, без нищо от епическата дистанция на Омир: тя казва „аз“ и го мисли.

В Митилини централният площад до пристанището е Πλατεία Σαπφούς (площад „Сафо“), с нейна статуя; в Скала Ересу, предполагаемото ѝ родно място, друга статуя гледа към плажа. Одисеас Елитис, сам с лесбоски произход, публикува през 1984 г. новогръцко претворяване на нейните фрагменти (Σαπφώ) — най-лесният начин един изучаващ езика да я прочете. Фрагменти 1, 16 и 31 присъстват в гръцките училищни антологии на древната лирика, обикновено с превод. Думите лесбийски и сафически в много езици идват от нейния остров и нейното име. Стиховете ѝ се цитират на гръцки сватби и в песни, а изразът „десетата Муза“, от епиграма, приписвана на Платон, все още е начинът, по който гърците я представят.

• Само едно от стихотворенията ѝ, Химн към Афродита, е оцеляло от началото до края; преписал го е критикът Дионисий Халикарнаски като образец на гладък стил.
• През този век са публикувани две „нови“ стихотворения на Сафо: „Стихотворението за Титон“ през 2004 г. и „Стихотворението за братята“ през 2014 г., и двете от папируси.
• Фрагмент 31 е запазен, защото трактатът За възвишеното го цитира, за да покаже как великият поет подбира подробностите; Катул го превежда на латински.
• В римската епоха град Митилини поставя нейния портрет на монетите си.