Мелисанти

Мелисанти е родена в Атина като Иви Куя. Повечето библиотечни записи посочват април 1907 г. като дата на раждане, макар някои справочници да дават 1910 г. Тя изучава френска и немска филология във Френския институт и в Abendschule (вечерно училище) в Атина, посещава предвоенното Атинско училище по журналистика и се обучава също в музика, живопис и танц. През 1932 г. се омъжва за Йоанис Скандалакис, адвокат, политик и автор на философски есета, и често е записвана като Куя-Скандалаки. На латиница името ѝ се изписва като Ivi, Eve или Hebe.

Тя се издържа като журналистка и учителка по френски. От 1945 до 1955 г. работи в литературните предавания на държавното радио, като представя гръцка и чужда поезия, както и свои творби. Пише също критика и философски есета и превежда поезия; Емили Дикинсън, Робърт Фрост и Райнер Мария Рилке са сред поетите, които според сведенията е превеждала. От 1961 до 1972 г. е членка на Женското литературно дружество (Γυναικεία Λογοτεχνική Συντροφιά), а от 1969 до 1975 г. участва в комисията за Държавните награди.

Възпоменателна статия на критика Димитрис Карамвалис, публикувана през 1992 г., датира смъртта ѝ в петък, 9 ноември 1990 г., и нормативните записи на библиотеките също посочват 1990 г. Някои по-късни справочници дават 1991 г.

Мелисанти дебютира през 1930 г. с Φωνές εντόμου („Гласове на насекомо“), а година по-късно Προφητείες („Пророчества“) е посрещната като литературното събитие на годината. Тези ранни книги са религиозни, дори мистични, и близки до символизма. След Ο γυρισμός του ασώτου („Завръщането на блудния син“, 1936), поема с обем на книга, чието заглавие напомня евангелската притча, през 1936 г. идва похвала от Атинската академия. Λυρική εξομολόγηση („Лирическа изповед“, 1945) получава почетно споменаване за наградата „Паламас“ и приблизително от тази година поетесата постепенно преминава от традиционния размер към свободния стих, като обновява и темите, и езика си.

Сред по-късните книги са Το ανθρώπινο σχήμα („Човешкият облик“, 1961) и Το φράγμα της σιωπής („Преградата на мълчанието“), която печели втората Държавна награда за поезия през 1965 г. Събраните ѝ Τα ποιήματα 1930–1974 („Стихотворения 1930–1974“) са рецензирани през 1976 г., годината, в която тя получава първата Държавна награда за поезия. Критиката поставя творчеството ѝ между религиозната вяра и екзистенциалната тревога. Преводачката ѝ Катрин Марис отбелязва, че известно време тя се чувства чужда на културата от средата на века, спира да пише и се обръща към Карл Юнг; следващите стихове са по-скоро онтологични, отколкото религиозни. Мелисанти описва метода си просто: говори непряко, чрез алегорични символи. Заглавията ѝ показват този метод в миниатюра.

Мелисанти е превеждана по-малко от Сеферис, Елитис или Рицос, но не е изчезнала. Двуезичен подбор, Hailing the Ascending Morn, подготвен от Мария Фьолкер-Камаринеа, излиза през 1987 г.; списание Πάροδος публикува през 2004 г. нейно стихотворение и разговора ѝ с поетесата Йоланда Пенгли; а през 2025 г. нови английски преводи на Катрин Марис се появяват в The Yale Review. Дипломна работа в Атинския университет изследва поетиката ѝ. Опитайте малко упражнение с нейните заглавия: вземете Το φράγμα της σιωπής („Преградата на мълчанието“) и напишете на гръцки изречение, което обяснява образа, например Η σιωπή γίνεται τοίχος ανάμεσα στους ανθρώπους (Мълчанието става стена между хората). После направете същото с Φωνές εντόμου. Тези изречения са ваши собствени тълкувания, а не стихове от нейните поеми.

• Псевдонимът ѝ Μελισσάνθη напомня гръцките думи μέλισσα (пчела) и άνθος (цвят).
• Тя получава както втората Държавна награда за поезия (1965), така и първата (1976).
• Десет години, от 1945 до 1955 г., представя поезия по гръцкото държавно радио.
• Песенният цикъл на Манос Хадзидакис Η εποχή της Μελισσάνθης („Епохата на Мелисанти“) носи псевдонима ѝ, но неговата Мелисанти е символична фигура, а композиторът посвещава творбата на паметта на майка си.