Ангелос Терзакис

Терзакис е роден в Навплион на 16 февруари 1907 г., в старата столица на Гърция с нейните венециански крепости и спомени от 1821 г., и многопластовата история на града го съпровожда винаги. Семейството му се мести в Атина през 1915 г.; там той завършва училище, следва право в Атинския университет и започва да публикува много млад: първият му сборник с разкази, Ο ξεχασμένος („Забравеният“), излиза през 1925 г., когато е на осемнадесет.

През 30-те години става един от водещите прозаици на Поколението на 30-те, заедно с Космас Политис, Йоргос Теотокас и Стратис Миривилис – писателите, които искат да внесат в гръцкия модерния европейски роман с неговата психология и градове. Пише и за сцената, а от 1937 до 1975 г. служи на Националния театър на поредица от длъжности: секретар, директор на репертоара, художествен директор и генерален директор, като избира пиеси и десетилетия наред оформя вкуса на гръцката публика. От 1950 г. преподава и история на театъра в неговата драматична школа.

Сражава се в Гръцко-италианската война от 1940–41 г., която го белязва дълбоко, и през 1964 г. пише голяма история на тази кампания. Плодовит журналист и есеист, той пише десетилетия в атинската преса за литература, история и смисъла на гръцката идентичност. Атинската академия му присъжда своята Награда за литература през 1969 г., а през 1974 г. е избран за член на Атинската академия. Умира в Атина на 3 август 1979 г.

Романите на Терзакис за съвременния живот са портрети на поколение без сигурност. Δεσμώτες („Пленници“, 1932) и Η παρακμή των σκληρών („Упадъкът на коравите“, 1933) проследяват млади атиняни от средната класа, попаднали в капана на скуката и семейния упадък. Η μενεξεδένια πολιτεία („Теменуженият град“, 1937), чието заглавие заема античния образ на „увенчаната с теменуги“ Атина, е портрет на града между двете войни, с мрачната атмосфера и притиснатите, безпаричните герои, типични за градските му романи. Δίχως θεό („Без Бог“, 1951) е най-амбициозният му роман, търсене на смисъл в свят без сигурност.

Най-големият му успех сред публиката обаче е исторически. Πριγκηπέσσα Ιζαμπώ („Принцеса Изабо“, 1945) се развива в Пелопонес през XIII век, в Морея на франкските князе след Четвъртия кръстоносен поход, където гърци и западни рицари воюват, женят се и се предават един друг. В центъра на историята са въстанието на гърци и славяни от 1293 г., което превзема франкската крепост на Каламата, и любовта между Изабо, дъщеря на княз Гийом II дьо Вилардуен, и водача на бунтовниците Никифорос Згурос; чрез нея Терзакис пита какво значи да си грък между Изтока и Запада, а книгата, излязла през 1945 г., веднага след Окупацията, е прочетена като размисъл за националната идентичност във време на поражение.

Сред пиесите му, много от които са исторически драми, е Αυτοκράτωρ Μιχαήλ („Император Михаил“, 1936), а в по-късните си години пише голямото историческо съчинение Ελληνική εποποιία 1940–1941 („Гръцката епопея 1940–1941“). Стилът му е плътен, музикален и размишляващ, богат на дълги изречения и нравствени въпроси.

Започнете с Πριγκηπέσσα Ιζαμπώ: тя постоянно се преиздава и е книгата, която по-възрастните гърци помнят, че са чели като тийнейджъри. Тя е и чудесен спътник за пътуване до франкските крепости на Пелопонес – Хлемуци, Мистра или Каритена. Онези, които предпочитат модерния град, могат да опитат Η μενεξεδένια πολιτεία, портрет на Атина между двете войни, който гръцката държавна телевизия адаптира като сериал през 1975 г. В Навплион негов бронзов бюст стои близо до църквата „Свети Спиридон“, а улицата на семейната му къща носи неговото име. Страници от прозата му присъстват в гръцките училищни христоматии по модерна литература, а литературните истории го поставят в сърцето на Поколението на 30-те. Националният театър, на който служи почти четиридесет години, го помни като един от архитектите на своя репертоар.

• Издава първата си книга с разкази на осемнадесет години, през 1925 г.
• Служи на Националния театър от 1937 до 1975 г., от секретар до генерален директор.
• Единственият му филм като режисьор, Νυχτερινή περιπέτεια („Нощно приключение“), излиза през 1954 г.
• Избран е в Атинската академия през 1974 г.