Константинос Хадзопулос

Хадзопулос е роден през 1868 г. в Агринио, в Етолия и Акарнания, Западна Гърция. Баща му е търговец със скромни средства, но той е отгледан от родителите на майка си, богато семейство земевладелци от Агринио, и езерата, равнините и старите кули на този край се връщат отново и отново в книгите му. Учи в Месолонги, където младият Костис Паламас го забелязва, и следва право в Атина. Работи като адвокат в Агринио само две години: наследство от земя му позволява да живее за литературата и той се установява в Атина. Поборник на говоримия език, от 1898 до 1899 г. редактира списание Τέχνη („Изкуство“), краткотрайно, но важно, което запознава гръцките читатели със съвременната европейска литература.

През 1900 г. заминава за Германия, учи в Мюнхен, Дрезден и Лайпциг и се жени за финландска студентка, Сани Хегман. След няколко години отново в Атина живее в Мюнхен и Берлин от 1905 до 1914 г. Там става убеден социалист (1907) и твърди, че езиковият и социалният въпрос са една и съща борба, тъй като катаревусата държи властта в ръцете на малцина учени. Прави първия гръцки превод на Комунистическия манифест, публикуван през 1908 г. във вестник във Волос, и превежда Гьоте, Ибсен и Хофманстал на димотики. Често подписва творбите си с псевдонима Петрос Василикос.

Връща се в Атина, когато през 1914 г. избухва Първата световна война. През 1920 г., пътувайки за Италия с парахода „Монтенегро“, умира на борда от хранително отравяне на петдесет и две години и е погребан в Бриндизи; по-късно дъщеря му пренася останките му в Първото атинско гробище.

Като поет Хадзопулос започва със сборниците Τραγούδια της ερημιάς („Песни на самотата“) и Τα ελεγεία και τα ειδύλλια („Елегии и идилии“), и двата от 1898 г. Под влияние на френските символисти той иска поезията да бъде музика, преди да бъде твърдение: стиховете му са меки, повтарящи се и мъгляви, пълни със здрач, мъгла, езера и носталгия, и той е сред първите гръцки поети, експериментирали с по-свободни ритми. Късните му сборници Απλοί τρόποι („Прости напеви“) и Βραδινοί θρύλοι („Вечерни легенди“) излизат през 1920 г.

Прозата му следва два пътя. Единият е социален: в Αγάπη στο χωριό („Любов на село“, 1910) и най-вече в Ο πύργος του Ακροποτάμου („Кулата на Акропотамос“, 1915) упадъкът на семейство селски земевладелци в укрепената им къща показва един стар свят, който отстъпва пред нови обществени сили, а социалистическите му убеждения оформят историята, без да я превръщат в памфлет. В Ο υπεράνθρωπος („Свръхчовекът“, 1915) той подхваща модата на времето по идеите на Ницше.

Другият път е лиричен. Φθινόπωρο („Есен“, 1917) почти няма сюжет: няколко души в провинциален град, една есен, една любов, която никога не се осъществява докрай. Важното е атмосферата, цветът на светлината, звукът на дъжда, бавното минаване на времето, предадени в проза на димотики с голяма музикална деликатност. Това е книгата, в която гръцката проза за първи път звучи истински символистично.

Хадзопулос е по-скоро писател на писателите, отколкото популярно име, но мястото му в историята на гръцката литература е сигурно: историите на новогръцката литература го представят като основен представител на символизма в гръцката проза и като пионер на социално ангажирания роман. Φθινόπωρο и Ο πύργος του Ακροποτάμου редовно се преиздават и се изучават в университета, а в родния му град Агринио централен площад носи името му и статуята му. За изучаващ езика на ниво C1 първите страници на Φθινόπωρο са красиво упражнение по бавно четене: забележете колко много се казва чрез времето и светлината и колко прост може да бъде димотики, за който той се бори.

• Понякога пише под псевдонима Петрос Василикос.
• Прави първия гръцки превод на Комунистическия манифест, публикуван през 1908 г. в работнически вестник във Волос.
• Умира в морето през 1920 г. на кораб за Италия и първоначално е погребан в Бриндизи.
• Списанието му Τέχνη (1898–1899) просъществува само година, но помага европейският модернизъм да стигне до Атина.