Костас Тахцис

Тахцис е роден в Солун на 8 октомври 1927 г. Родителите му се разделят, когато е дете, и на около седем години го изпращат в Атина да живее при баба си; жените от този дом, техните кавги и истории ще станат суровината на прозата му. Като юноша преживява Окупацията и Гражданската война в Атина, следва две години право в Атинския университет, без да завърши, и в началото на 50-те години започва да публикува стихове.

Неспокоен и без пари, той напуска Гърция в средата на 50-те години и години наред пътува, като работи всякакви работи в Европа, САЩ и Австралия. Именно в чужбина, на разстояние от Гърция, пише Το τρίτο στεφάνι. Атинските издатели го отхвърлят и през 1962 г. той сам го отпечатва; устната мълва, а по-късно и преводите на английски и други езици му носят признание.

Обратно в Атина, той живее от писане и преводи и се превръща в известна, предизвикателна фигура. Хомосексуален е и пише за това с необичайна за Гърция откровеност, а в късните си автобиографични текстове описва нощите си в града с предизвикателна прямота. През август 1988 г. е удушен в дома си в квартал Колонос в Атина; тялото му е открито на 27 август, а убиецът така и не е установен. Автобиографичната му книга Το φοβερό βήμα („Страшната стъпка“) излиза след смъртта му.

Το τρίτο στεφάνι („Третият венец“, 1962) носи заглавието си от православния брачен обред, при който на главите на булката и младоженеца се поставят венци, «στέφανα»: разказвачката Нина се готви за третия си брак. Но романът е най-вече за Екави, нейната приятелка, горда и трудна майка, носеща името на Хекуба, троянската царица, която изгубва децата си. Чрез гласа на Нина следим двете семейства от 30-те години през войната в Албания, глада по време на Окупацията, декемврийските събития от 1944 г. и Гражданската война. Големите исторически събития влизат само през кухнята, съседите и семейната трапеза.

Това, което прави книгата революционна, е нейният език. Тахцис изоставя литературния гръцки на предшествениците си и пише на говоримия език на атинските дребнобуржоазни жени, с поговорките, преувеличенията, клюките и внезапната му жестокост, в дълги монолози, които звучат като подслушани разговори. Резултатът е едновременно комичен и трагичен. По-късните му книги – разказите Τα ρέστα („Рестото“, 1972) и есетата Η γιαγιά μου η Αθήνα („Моята баба Атина“, 1979) – запазват същия ироничен, разговорен глас, насочен вече към гръцкото общество, града и самия него.

Το τρίτο στεφάνι присъства във всеки списък на големите гръцки романи на ХХ век, изучава се в университетски курсове и е адаптиран за сцена, най-вече от Националния театър на Гърция през 2009 г. Това е идеалното четиво за напреднали: отворете го където и да е и ще чуете как наистина са говорели атиняните, с изрази, които ще срещнете и днес. Η γιαγιά μου η Αθήνα е чудесен пътеводител из стария град. Тахцис се помни и като един от първите гръцки писатели, заговорили открито за хомосексуалността, а неразкритото му убийство и днес изплува в гръцките дискусии за предразсъдъците. Страницата на сайта за Дидо Сотириу, друга голяма романистка на гръцката история на ХХ век, е добро допълнение.

• Атинските издатели отхвърлят „Третият венец“, затова той сам плаща първото издание през 1962 г.
• Голяма част от романа пише, докато живее и работи в чужбина.
• Заглавието препраща към венците, «στέφανα», от православния брачен обред.
• Убийството му през 1988 г. така и не е разкрито.