Сократ

Сократ е роден около 470 г. пр. Хр. в атинския дем Алопеке, син на Софрониск, каменоделец, и на Фенарета, акушерка; обичал да казва, че упражнява изкуството на майка си, като помага на другите да раждат идеи. Служи като хоплит в Пелопонеската война при Потидея, Делион и Амфиполис. Беден по собствен избор, прочут с грозотата си, с чип нос и изпъкнали очи, той е женен за Ксантипа, чийто остър език става пословичен; имат трима сина.

Никога не основава школа и не взема заплащане. Дните му минават на агората и в палестрите в разговори с пълководци, занаятчии, софисти и младежите, които го следват заради удоволствието да гледат как по-възрастните се гърчат; сред тях са Алкивиад, Критий и Платон. Когато Делфийският оракул обявява, че никой не е по-мъдър от Сократ, той заключава, че единствената му мъдрост е да знае границите на знанието си, и се заема да изпита бога, като разпитва всички, смятани за мъдри. През 423 г. пр. Хр. Аристофан го извежда на сцената в Νεφέλαι („Облаците“) като чудак в кошница, който учи младежите да мамят бащите си.

През 399 г. пр. Хр., когато демокрацията е възстановена след Тридесетте тирани и нервите са опънати, трима граждани – Мелет, Анит и Ликон – го обвиняват, че не признава боговете на града, въвежда нови божества и покварява младежта. Съд от 501 души го признава за виновен с малко мнозинство; когато той предлага като «наказание» доживотна безплатна храна в Пританея, мнозинството за смърт нараства. Прекарва месец в затвора, докато свещеният кораб е на Делос, отказва плана за бягство на Критон и изпива бучиниша сред приятелите си.

Делото на Сократ е начин на разговор. Той започва, като изповядва незнание и задава прост въпрос – какво е смелост, какво е благочестие; събеседникът му отговаря уверено; Сократ извежда последиците, докато отговорът не започне да си противоречи, и събеседникът остава в ἀπορία, в задънена улица, която Сократ представя като напредък, защото онзи, който знае, че не знае, поне е престанал да вярва в лъжа. Този кръстосан разпит, ἔλεγχος, с престореното си смирение – прочутата Сократова ирония, – е първият систематичен метод във философията. Зад него стоят убеждения: че добродетелта е знание, че никой не върши зло доброволно, че е по-добре да понасяш несправедливост, отколкото да я вършиш, и че грижата за душата е по-важна от парите, славата или самия живот.

Тъй като не написва нищо, всяко «произведение» на Сократ е чуждо. Απολογία Σωκράτους („Апология“) на Платон предава речта му в съда; Κρίτων („Критон“) – отказа му да избяга, защото гражданин, приемал законите цял живот, не може да ги наруши, когато се обърнат срещу него; Φαίδων („Федон“) – последния му ден, в който обсъжда безсмъртието на душата, докато тъмничарят не донесе чашата. В Συμπόσιον („Пирът“) той говори за любовта като за стълба от красивите тела към самата красота. Απομνημονεύματα („Спомени за Сократ“) на Ксенофонт показват по-простичък, по-практичен Сократ, който дава съвети за домакинството и приятелството. Онова, в което всички източници са единодушни, е човекът: въпросите, смелостта, отказът да ласкае съдиите и странният вътрешен глас, δαιμόνιον, който го предупреждава, когато е на път да постъпи лошо.

В Атина т.нар. Затвор на Сократ, три помещения, изсечени в скалата на хълма Филопапу, е романтично погрешно приписване, но агората, където той разговаря, и Царската стоа, където е обвинен, са разкопани и могат да бъдат обходени. Мраморната му статуя от Леонидас Дросис седи до тази на Платон пред Атинската академия на улица „Панепистимиу“, а Σωκράτης и днес е обичайно гръцко мъжко име. Гръцките ученици се срещат с него в лицея чрез диалозите на Платон в часовете по старогръцки и в учебника по философия, а изреченията му са станали поговорки: «ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα» („Знам едно – че нищо не знам“), по-късно сгъстяване на „Апологията“, и «σωκρατική ειρωνεία» за престореното незнание. «Σωκρατική μέθοδος» наричат гръцките учители преподаването чрез въпроси. Учащият може да продължи със страниците на сайта за Платон, Ксенофонт и Аристофан – тримата му свидетели.

• Не е запазена нито една дума, написана от неговата ръка; всичко, което имаме, идва от Платон, Ксенофонт и Аристофан, които не са съгласни почти за нищо освен за това, че е задавал въпроси.
• Сражава се като тежковъоръжен пехотинец в три битки от Пелопонеската война и се говори, че е спасил живота на Алкивиад при Потидея.
• Прочутото „Знам, че нищо не знам“ не съществува в тази форма в никой източник; „Апологията“ казва само, че той не смята, че знае онова, което не знае.
• Според Платон последните му думи са, че дължи петел на Асклепий, бога на изцелението, и приятелите му трябва да изплатят дълга.