Лукия Маджору

Лукия Маджору, чието име на латиница се пише и Mangiorou или Magiorou, е родена в Атина през 1914 г. От 1934 до 1939 г. учи живопис и графика в Атинското училище за изящни изкуства, първо при Константинос Партенис, а после при графика Янис Кефалинос. В по-късно интервю тя си спомня, че Партенис я насърчава да се насочи към графиката. През 1939–1940 г. продължава в ателието за гравюра на мед на École des Beaux-Arts в Париж. Янис Моралис рисува неин портрет с маслени бои през 1939 г.

В училището тя се запознава с графика А. Тасос (Анастасиос Алевизос, 1914–1985), който става неин спътник в живота и работата, а по-късно и неин съпруг. По време на окупацията е сред основателите на групата на художниците от ЕАМ и заедно с други художници изрязва гравюри на дърво, разпространявани като пропаганда срещу окупаторите. Тя е и сред основателите на Камарата на изящните изкуства, създадена през 1944 г., и на художествената група Στάθμη („Ниво“).

След следването злополука с ръката ѝ налага да не я натоварва, затова продължава да работи главно като художничка. През 1987 г., две години след смъртта на Тасос, основава Дружеството за изобразително изкуство «Α. Τάσσος», за да популяризира творчеството му и да подкрепя млади гръцки графици. Умира в Атина през 2008 г.

Освен гравюри на дърво, графичното ѝ творчество включва илюстрации за албуми и книги. Тя илюстрира книги с гравюри на дърво, сред тях Λειτουργία σε λα ύφεσις („Меса в ла бемол“, 1943) на М. Карагацис, както и книги на К. Парасхос и К. Макрис. Държавният музей за съвременно изкуство в Солун описва графиките ѝ като пестеливи в линията, с експресионистични елементи, а живописта ѝ — като мека в тоновите преходи и хармонична в цвета.

Най-известната ѝ обществена творба е създадена заедно с Тасос през 1960 г.: Η καλλιέργεια του καπνού („Отглеждане на тютюн“), поръчана от компанията „Папастратос“ за фабриката на Националната тютюнева организация в Ставруполи, в западната част на Солун. Тя трябвало да изобрази тютюноработниците от фабриката и в началото те са единствените ѝ зрители. Изпълнена в смесена техника върху плат, залепен върху дърво, тя е с размери 2 × 12,40 метра и се разгръща в пет части като фриз, с препратки към византийското изкуство, вазописта и античната скулптура, в землисти и сиви тонове. След реставрация в Националната галерия е показана в манастира на лазаристите в Солун през 2013 г.

Националната галерия в Атина притежава две нейни картини: акварела Κατασκήνωση στη Βελίκα („Лагер във Велика“), датиран около 1965 г. и дарен от Министерството на образованието, и голямата маслена картина Μεσημέρι („Пладне“) от около 1980 г.

Картините на Маджору се намират в публични колекции и все още се излагат. През лятото на 2017 г. община Скиатос показа над тридесет нейни оригинални картини и графики в своя културен център на Бурдзи. Основаното от нея Дружество за изобразително изкуство «Α. Τάσσος» продължава да подкрепя гръцката графика. За упражнение по гръцки отворете онлайн записа на Κατασκήνωση στη Βελίκα („Лагер във Велика“) в Националната галерия. Обърнете внимание на заглавието: пише се στη Βελίκα без крайно ν, но στην Αθήνα и στην Κέρκυρα с ν, защото ν се запазва пред гласна и пред звукове като κ, π и τ. След това напишете едно предпазливо изречение за датата: Ο πίνακας χρονολογείται γύρω στο 1965 (Картината се датира около 1965 г.).

• Тя и А. Тасос са родени през 1914 г. и се запознават като студенти в Атинското училище за изящни изкуства.
• Тютюневият им фриз е дълъг 12,40 метра — горе-долу колкото градски автобус.
• Янис Моралис рисува неин портрет през 1939 г., когато тя завършва следването си.
• Акварелът ѝ с Велика постъпва в Националната галерия като дар от Министерството на образованието.