Такис (Панайотис Василакис)

Панайотис Василакис е роден в Атина на 29 октомври 1925 г. и израства по време на окупацията и гражданската война. Няма формално художествено образование; като млад рисува и прави гипсови фигури, като се взира в античната гръцка и цикладската скулптура, а в репродукции – в Джакомети и Пикасо. Като много гръцки художници от своето поколение напуска страната и през 1954 г. се установява в Париж, където подписва творбите си просто „Такис“.

Там бързо намира своята тема. Впечатлен от гората от сигнали, светлини и антени по гарите, той създава първите си Signaux („Сигнали“) в средата на 50-те години, а около 1959 г. започва да използва електромагнити. През 1960 г., на събитие в галерия „Ирис Клер“ в Париж, южноафриканският поет Синклер Бейлс е задържан за кратко във въздуха от магнит, докато рецитира манифест: човек в космоса преди първия астронавт. Такис работи в Лондон и в САЩ, а през 1968 г. е стипендиант в Центъра за напреднали визуални изследвания на MIT. През януари 1969 г. той влиза в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и сваля една от собствените си творби от изложба в знак на протест, че е показвана без негово съгласие; постъпката помага за създаването на Коалицията на работещите в изкуството, която се бори за правата на артистите.

От 1986 г. той създава фондация и изследователски център в Геракас, източно от Атина, където живее и работи през последните си десетилетия. През 2019 г. Тейт Модерн в Лондон открива голяма ретроспекция на творчеството му. Умира в Атина на 9 август 2019 г., на 93 години.

Такис иска да направи енергията видима. Неговите „Сигнали“ са тънки, гъвкави стоманени пръти, понякога високи няколко метра, увенчани с лампи, малки предмети или парчета метал; те се люлеят на вятъра и премигват като сигналните светлини на летище – технологичен пейзаж, превърнал се в поезия. Неговите магнитни скулптури, или „телескулптури“, използват скрити електромагнити, за да държат във въздуха пирони, игли, метални конуси и топчета, които треперят, без да докосват нищо, така че самата сила става творбата.

От средата на 60-те години той превръща магнетизма в звук със своите „Музикални скулптури“: игла или метално топче, теглено напред-назад от магнит, удря една-единствена усилена струна и поражда бавна, дълбока, почти космическа музика. Той работи с музиканти и учени и обича да казва, че изкуството и науката търсят едно и също.

Най-известната му творба в публичното пространство е Bassin Takis в Ла Дефанс, бизнес квартала на Париж, завършен около 1990 г.: дълъг басейн, от чиято вода се издигат десетки високи светлинни сигнали, които светят нощем между офис кулите. Други „Сигнали“ стоят по площади и градини в Париж, Атина и другаде. Творчеството му принадлежи към кинетичното изкуство на 50-те и 60-те години, редом с Жан Тенгели и Яков Агам, но с нещо несъмнено гръцко: любов към светлината, към небето и към една проста, почти архаична форма.

В Атина можете да посетите Фондация „Такис“ (Ίδρυμα Τάκις) в Геракас – комплекса от къща и ателиета, където той живее и работи, със „Сигнали“ и магнитни творби в градината и ателието; тя е отворена в определени часове, затова проверете, преди да отидете. В Париж вземете метрото до Ла Дефанс по здрач и се разходете покрай басейна със светлинни сигнали. Негови творби има в колекциите на Центъра „Помпиду“, Тейт и MoMA, както и в Националния музей за съвременно изкуство (EMST) в Атина. Гръцките вестници и телевизии отдават почит на паметта му през 2019 г., когато ретроспекцията в Тейт го представя на ново поколение.

• Никога не учи в художествено училище; учи се сам в Атина, преди да се премести в Париж през 1954 г.
• През 1960 г. кара поет да се рее във въздуха в парижка галерия, задържан от магнит.
• През 1969 г. в знак на протест взима собствената си скулптура от изложба в MoMA в Ню Йорк.
• „Такис“ е просто обичайното гръцко умалително от Панайотис и става единственият му подпис.