Еврипид

Античната традиция разказва, че Еврипид е роден на остров Саламина в самия ден на голямата морска битка от 480 г. пр.н.е., което вероятно е твърде красиво, за да е вярно; „около 480 г.“ е най-точното, до което можем да стигнем. Родителите му са Мнесарх и Клейто; комическите поети се шегуват, че майка му продавала зеленчуци на пазара, което ни казва повече за атинската комедия, отколкото за нея. Изглежда е получил добро образование и е притежавал голяма библиотека, рядкост за времето си, а по-късни автори го свързват с философите Анаксагор и Сократ.

За пръв път участва на Големите Дионисии през 455 г. пр.н.е. и печели първата си победа едва през 441 г. За почти петдесет години пише около деветдесет пиеси и приживе побеждава само четири пъти; пета награда идва след смъртта му, за Βάκχαι и Ιφιγένεια εν Αυλίδι („Ифигения в Авлида“), поставени от сина му през 405 г. пр.н.е. Μήδεια, днес най-прочутата му пиеса, през 431 г. е класирана последна. Аристофан го осмива в пиеса след пиеса, в Αχαρνής, Θεσμοφοριάζουσαι и Βάτραχοι, като хитроумен и бъбрив поет, който извежда на сцената царе в дрипи и влюбени жени.

Около 408 г. пр.н.е. той напуска Атина, изтощен от войната и може би от публиката си, и заминава за двора на македонския цар Архелай в Пела, където пише Βάκχαι. Умира там през 406 г. пр.н.е. Разказва се, че когато вестта стига до Атина, Софокъл извежда хора си на сцената в траур. Пещера на Саламина, където според преданието той се оттеглял да пише сам, е идентифицирана от археолози през 90-те години на XX век.

Оцелели са осемнайсет трагедии, плюс Ρήσος („Рез“), който може би не е негов, и Κύκλωψ („Циклоп“), единствената изцяло запазена сатирова драма. Сред тях: Άλκηστις („Алкестида“, 438 г. пр.н.е.), за съпруга, която приема да умре вместо мъжа си; Μήδεια (431 г. пр.н.е.), в която предадена чужденка съпруга убива собствените си деца, за да накаже Язон; Ιππόλυτος (428 г. пр.н.е.), в която тайната любов на Федра към заварения ѝ син погубва и двамата; Εκάβη („Хекуба“) и Τρωάδες („Троянки“, 415 г. пр.н.е.), най-мрачните картини на това, което войната причинява на победените; Ηλέκτρα, Ελένη („Елена“, 412 г. пр.н.е.), Ιφιγένεια εν Ταύροις („Ифигения в Таврида“) и Ορέστης (408 г. пр.н.е.); и накрая Βάκχαι, в която бог Дионис си отмъщава страшно на тиванския цар, отказал да му се покланя.

Еврипид смъква героите на мита до човешки ръст. Персонажите му спорят като атиняни в съда, съмняват се в боговете, променят решенията си и са показани отвътре; дългата реч на Медея за участта на жените е първата от този род в европейската литература. Той дава големи роли на жени, роби и чужденци и обича да завършва пиеса, като спуска бог със сценичния кран, за да оправи бъркотията, „από μηχανής θεός“ (deus ex machina, бог от машината). Аристотел го нарича „най-трагичния от поетите“.

Много от пиесите му са оцелели по щастлива случайност: един том от пълно азбучно издание, съдържащ пиесите от Ελένη до Κύκλωψ, преминава невредим през Средновековието, докато от Есхил и Софокъл остават само подбрани училищни текстове. Тази случайност ни позволява да четем Еврипид в цялото му разнообразие: трагедия, мелодрама, почти комедия и романтична история.

Гръцките ученици се срещат с Еврипид на четиринайсет години: Ελένη („Елена“) е задължителната трагедия в трети клас на гимназията, четена в превод. Всяко лято в Епидавър се поставят Μήδεια, Βάκχαι или Τρωάδες; „Вакханки“ на Теодорос Терзопулос от 1986 г. става най-гастролиращата гръцка постановка на своето време. Изразът „από μηχανής θεός“ се използва в ежедневния гръцки за всяко решение, появило се от нищото, а вестниците и днес наричат майка, наранила децата си, „μια Μήδεια“. Медея е станала опера, балет и няколко филма, сред които този на Пазолини с Мария Калас. На Саламина можете да посетите Пещерата на Еврипид над залива Перистерия, а улици с името Ευριπίδου има в Атина, Солун и повечето гръцки градове.

• От около деветдесет пиеси приживе печели само четири първи награди; Μήδεια, днес най-играното му произведение, е класирана последна през 431 г. пр.н.е.
• Оцелели са осемнайсет или деветнайсет негови пиеси, повече от тези на Есхил (седем) и Софокъл (седем) взети заедно, отчасти защото един том от азбучно издание оцелява случайно.
• Той изобретява не друго, а сценичния бог: „από μηχανής θεός“, спускан с кран в края на пиесата, е Еврипидов навик.
• Археолози, разкопавали пещера на Саламина през 90-те години, откриват керамичен фрагмент с изписано негово име, което подкрепя античния разказ, че е писал там.