Димитрис Ставракас

Димитрис Ставракас е роден в Атина през 1938 г. Учи в киношколата „Ставраку“ и от 1958 до 1963 г. работи като асистент-режисьор в различни гръцки филмови продукции. Между 1961 и 1963 г. пише и за киното като критик за списание Επιθεώρηση Τέχνης („Преглед на изкуството“) и вестник Δημοκρατική Αλλαγή („Демократична промяна“). Първият му късометражен филм, Το γκάζι („Газът“), е от 1966 г.

През 1967 г. заминава за Париж, където работи като оператор до 1968 г. След това се насочва към обществените науки. От 1969 до 1972 г. учи социология в университета в Нантер, а от 1972 до 1974 г. — статистика на населението в демографския институт на Сорбоната, където получава и магистърска диплома по градоустройство.

Ставракас се връща в Гърция през 1975 г. Работи по телевизионни продукции, пише филмова критика за списание Αντί и от 1980 до 1982 г. режисира редица телевизионни програми. Успоредно с това прави късо- и пълнометражни филми, както и документални филми за телевизията. През 2019 г. Международният филмов фестивал в Солун го включва в посвещението си на гръцкото куиър кино, като представя биографията му и прожектира отново „Бети“ пред нова публика.

Μπέττυ („Бети“, 1979) е кратка творба между игралното и документалното кино, дълга около половин час, по автобиографията на Бети Вакалиду, която играе себе си. Филмът проследява едно денонощие от живота на атинска транс жена, докато спомените от предишния ѝ живот се смесват с настоящето до вечерта. Според Фестивала на документалното кино в Солун конкурсът в Солун отхвърля филма заради темата му, но специална прожекция е посрещната с ентусиазъм. През следващия сезон той върви в кината преди „Оркестрова репетиция“ на Федерико Фелини.

Μπέττυ („Бети“, 1979) е кратка творба между игралното и документалното кино, дълга около половин час, по автобиографията на Бети Вакалиду, която играе себе си. Филмът проследява едно денонощие от живота на атинска транс жена, докато спомените от предишния ѝ живот се смесват с настоящето до вечерта. Според Фестивала на документалното кино в Солун конкурсът в Солун отхвърля филма заради темата му, но специална прожекция е посрещната с ентусиазъм. През следващия сезон той върви в кината преди „Оркестрова репетиция“ на Федерико Фелини. През 1979 г. печели награда за най-добър късометражен филм на Фестивала на късометражното кино в Драма и награда за най-добър документален филм на фестивала в Лариса.

Първият му пълнометражен филм, Η παρεξήγηση („Недоразумението“), следва през 1983 г. Το καναρινί ποδήλατο („Канареножълтото колело“, 1999) е гръцкоезична социална драма. Арис, новоназначен учител, поема шести клас в държавно основно училище в Атина и забелязва Лефтерис — ученик, когото другите подценяват, но който сам е сглобил колелото си. Когато момчето бяга в селото на дядо си, Платамонас, Арис го намира на плажа. Филмът печели втората награда за игрален филм, а Димитрис Александрис — наградата за най-добра мъжка роля на Държавните филмови награди през 1999 г. Το πέρασμα („Преминаването“, 2006) проследява млад мъж от Бангладеш, който се опитва да изгради живот в Гърция.

Първият му пълнометражен филм, Η παρεξήγηση („Недоразумението“), следва през 1983 г. Το καναρινί ποδήλατο („Канареножълтото колело“, 1999) е гръцкоезична социална драма. Арис, новоназначен учител, поема шести клас в държавно основно училище в Атина и забелязва Лефтерис — ученик, когото другите подценяват, но който сам е сглобил колелото си. Когато момчето бяга в селото на дядо си, Платамонас, Арис го намира на плажа. Филмът печели втората награда за игрален филм, а Димитрис Александрис — наградата за най-добра мъжка роля на Държавните филмови награди през 1999 г. Το πέρασμα („Преминаването“, 2006) проследява млад мъж от Бангладеш, който се опитва да изгради живот в Гърция.

„Бети“ се завръща при публиката чрез програмата за реставрация „Родино, виждам те“ и прожекции на фестивалите в Солун. Режисьорът Христос Димас я посочва като един от само два гръцки филма с транс персонажи преди собствения му късометражен филм „Tender“ от 1997 г. Филмовият фестивал в Ханя също е прожектирал „Канареножълтото колело“. За учащия филмът от 1999 г. предлага конкретен гръцки: училище, учител, ученик, колело и море. Изберете сцената, в която Лефтерис бяга, а Арис го намира на плажа. Опишете я с три свои кратки изречения, например: Ο Λευτέρης φεύγει (Лефтерис си тръгва). Πηγαίνει στο χωριό (Отива в селото). Ο δάσκαλος τον βρίσκει στην παραλία (Учителят го намира на плажа). Това са изречения за упражнение, а не диалог от филма.

• Учи в атинската киношкола „Ставраку“, чието име много прилича на неговото.
• Преди първия си пълнометражен филм учи социология и статистика на населението в Париж.
• „Бети“ върви в гръцките кина преди „Оркестрова репетиция“ на Фелини.
• В „Канареножълтото колело“ ученикът Лефтерис сам е сглобил колелото си.