Пантелис Вулгарис

Пантелис Вулгарис е роден в Атина през 1940 г. Учи кинорежисура в школата „Ставракос“ в Атина, а после работи като асистент-режисьор в много продукции, като усвоява занаята на чужди снимачни площадки. През 1965 г. заснема първия си късометражен филм, Ο κλέφτης („Крадецът“) — осемнайсетминутна черно-бяла творба, чийто сценарий също пише.

Първият му пълнометражен филм, Το προξενιό της Άννας („Годежът на Анна“), излиза през 1972 г., по време на военната диктатура, и печели няколко награди на фестивала в Солун същата година. Публикации за по-късна ретроспектива напомнят, че диктатурата тогава го изпраща в изгнание. Мария Комнину, председател на Гръцката синематека, го описва като един от главните гласове на новото течение в гръцкото кино, развило се в онези години.

Освен пълнометражни филми Вулгарис прави документални филми за гръцката телевизия и поставя в театъра. Няколко от най-известните му филми са написани с писателката Йоана Каристиани, негова спътница в живота и работата. Той има дълга връзка с остров Андрос, където снима „Малката Англия“, и е бил художествен директор на Международния фестивал на Андрос. През 1995 г. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк представя ретроспектива на филмите му.

„Годежът на Анна“ проследява Анна, домашна прислужница, която живее при дребнобуржоазно атинско семейство. Тя трябва да се омъжи за Космас, мъж от родното ѝ село, и двамата прекарват заедно една неделя. Работодателите ѝ, които не искат да загубят труда ѝ, променят решението си и я притискат да остане, и тя се връща към тесния си живот. Гръцката синематека описва филма като изследване на властта и подчинението в града от началото на 70-те години.

Πέτρινα χρόνια („Каменни години“, 1985) разказва историята на млада двойка леви активисти от 1954 г. до падането на диктатурата през 1974 г.: години на нелегалност, арести и затвор. Филмът получава наградата за режисура на фестивала в Солун. Νύφες („Булки“, 2004) по сценарий на Каристиани проследява кораб с гръцки булки, пътуващи към Америка през 1922 г. Μικρά Αγγλία („Малката Англия“, 2013), по романа на Каристиани, се развива сред моряшките семейства на Андрос през 30-те години и проследява две сестри, Орса и Мосха. На фестивала в Шанхай през 2014 г. печели „Златни бокали“ за най-добър филм, режисура и женска роля — за Пинелопи Цилика. Το τελευταίο σημείωμα („Последната бележка“, 2017) се връща към окупацията: лагера Хайдари преди екзекуцията на 200 затворници на 1 май 1944 г. Във всички тези филми Вулгарис свързва големите исторически събития с изборите на обикновени хора.

През декември 2022 г. Гръцката синематека в Атина представя ретроспектива на дванайсет негови пълнометражни и четири късометражни филма, организирана с Филмовия фестивал в Солун и неговия музей на киното. „Малката Англия“ е официалната кандидатура на Гърция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и печели шест награди на Гръцката филмова академия, сред които за най-добър филм. Като първа стъпка гледайте официалния трейлър на „Малката Англия“, филм на гръцки, и запишете три неща, които виждате: къща, улица, морето. След това ги опишете поред с гръцкия от тази страница: Πρώτα βλέπω το λιμάνι (Първо виждам пристанището), Μετά περπατώ στον δρόμο (После вървя по улицата). Това са наши собствени упражнителни изречения, а не реплики от филма.

• Преди да режисира, работи като асистент-режисьор в много филми.
• Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк посвещава ретроспектива на филмите му през 1995 г.
• На наградите на Гръцката филмова академия през 2014 г. не е кандидат за режисура — избор, който често прави, за да получат внимание по-нови режисьори.
• Заглавието „Последната бележка“ препраща към последното писмо, което Наполеон Сукадзидис оставя на Хара Лиудаки през 1944 г.