Йоргос Замбетас

Замбетас е роден в Атина на 25 януари 1925 г. Като момче помагал в бръснарницата на баща си, където тайно измислял първите си мелодии на бузуки, а срещата с Василис Цицанис през 1938 г. му оставила дълбока следа. Той се захванал с инструмента във време, когато той още принадлежал на подземния свят на ребетико и почтените семейства гледали на него отвисоко. Учил се по слух и чрез свирене, в малки таверни и клубове, през тежките години на германската окупация и Гражданската война. През 50-те години, когато бузукито преминавало от периферията към центъра на гръцката популярна музика, той бил един от най-известните му изпълнители в Атина.

Истинската му сцена било κέντρο, нощният клуб с жива музика, където свирил десетилетия наред. Публиката идвала заради техниката му – бърза, бляскава и пълна с трикове, – но и заради самия човек: той се смеел, шегувал се с музикантите, пеел и понякога ставал да танцува, докато свири. През 60-те години гръцкото кино било в разцвета си и продуцентите искали сцени с бузуки; Замбетас се появил в много филми, често в ролята на самия себе си, свирейки в таверна, докато звездите танцуват. По някои изчисления той участвал в над 160 гръцки филма. Помагал и на млади певци: Димитрис Митропанос го наричал свой велик учител. Продължил да изнася концерти до 80-те години и починал в Атина на 10 март 1992 г. Помнят го преди всичко като музикант, който правел хората щастливи.

Замбетас бил две неща едновременно: инструменталист и автор на песни. Като изпълнител той принадлежал към поколението, което след Манолис Хиотис превърнало бузукито във виртуозен инструмент. Неговите сола и таксимия, свободно импровизираните въведения преди песен, били бързи и остроумни и той обичал да изненадва публиката с внезапни смени на ритъма. Свирел зейбекико, хасапико и бързото хасапосервико – танците, които всеки разпознава в гръцка таверна.

Като композитор написал голям брой популярни песни, много от които пеел сам с топъл, леко дрезгав глас. Сред най-обичаните са Δεν έχει δρόμο να διαβώ (Няма път, по който да мина, 1963), Τα δειλινά (Привечер, 1964) в изпълнение на Вики Мосхолиу, инструменталната пиеса за бузуки Σήκω χόρεψε συρτάκι (Стани и танцувай сиртаки, 1965) и Αγωνία (Тревога, 1970) в изпълнение на Толис Воскопулос. Това са песни за любов, пътувания, вино и танци, с мелодии, които лесно се запомнят, и ритми, създадени за дансинга. Много от тях звучали в киното и филмите ги запазили живи: всеки път, когато гръцката телевизия покаже стара черно-бяла комедия, ново поколение вижда Замбетас да се хили над бузукито си. В музиката му няма нищо от мрачността на старото ребетико; тя е звукът на една бедна, но изпълнена с надежда Атина, която излизала вечер, за да забрави деня.

Гръцката телевизия и днес показва почти всяка седмица филмите от 60-те години и Замбетас е в много от тях: да гледате един е най-лесният начин да се запознаете с него. Песните му присъстват във всеки плейлист с класически λαϊκά (популярни песни), а бузукчиите и до днес изучават записите му заради бързината и хумора им. Опитайте да чуете Τα δειλινά или Σήκω χόρεψε συρτάκι, след това гледайте танцовите сцени с Алики Вуюклаки и други звезди от епохата. Гръцката дума κέφι – радост, весело настроение – е думата, която хората най-често използват за него, и ще я чуете на всяко веселие с жива музика.

• Свирел на бузуки във време, когато много гръцки семейства го смятали за инструмент на подземния свят; доживял да го види като национален инструмент.
• В много от филмовите си участия той просто играе себе си: бузукчията от таверната.
• Много от песните си пеел сам, с топъл, леко дрезгав глас.