Агатонас Яковидис

Агатонас Яковидис е роден през 1955 г. в Евангелисмос, село край Лангадас, северно от Солун. В интервю от 2014 г. той разказва, че селото на родителите му е построено от бежанци от Мала Азия, пристигнали през 1923 г.; собствените му баба и дядо са от района между Измит и Бурса. Първите песни, които чува, са мелодии от този бежански свят. Около 1971 г. започва да се занимава с музика и сам научава почти всички струнни инструменти на ребетико: китара, багламас, уд, бузуки, дзурас, мандола и мандолина.

Първата му професионална изява е през 1973 г. в малък музикален клуб в Солун и оттогава се посвещава на ребетико. Около 1977 г. основава Ансамбъла за ребетико на Солун, който свири в заведения, изнася концерти из цяла Гърция и записва два албума. От 1981 до 1987 г. работи в Атина с музиканти като Йоргос Корос и Василис Сукас, а после се връща да живее и работи в Солун. По-късно концертите го отвеждат в Европа, САЩ и Австралия.

През 2013 г. младата група Koza Mostra го кани да пее с тях и заедно представят Гърция на „Евровизия“ в Малмьо. Агатонас продължава да излиза на сцена до края на живота си. Умира в Солун на 5 август 2020 г., на 65 години.

Агатонас е едновременно изпълнител и колекционер. Той събира песни, издадени на шеллакови грамофонни плочи от 1885 г. до 60-те години: ребетико, но също народни песни, оперета и шлагери от епохата. През 2014 г. преценява, че съществуват около 25 000 такива плочи, и казва, че има почти всички, архивирани в компютъра му по композитор, певец и дата на записа. Използва колекцията в радиопредавания и преди всичко на сцената, където пее известни ребетико редом със стари песни, които малцина още помнят.

Записите му следват същата цел. След два албума с Ансамбъла за ребетико на Солун през 1982 и 1983 г. той прави Τα μπελεντέρια (Та Белендеря, 1994) с подзаглавие „редки ребетико в нов запис“. Сред по-късните албуми са плоча от 1998 г. с певицата Гликерия, дуети на ребетико с Бабис Голес и албум от 2000 г., посветен на композитора Костас Скарвелис. Като свой най-голям образец посочва Маркос Вамвакарис и работи с по-възрастния музикант на ребетико Рукунас.

Обича и да съчетава стилове. Записва песен с рок певеца Антонис Туркойоргис, а през 2013 г. пее Alcohol Is Free с Koza Mostra, млада група в стил балкан бийт. Въпреки английското заглавие песента се пее на гръцки. Тя завършва шеста във финала на „Евровизия“.

Когато Агатонас умира през 2020 г., музиканти, вестници и политици от цяла Гърция отдават почит към него, а е погребан под звуците на ребетико и багламас. Гръцката обществена медия ERT пази в онлайн архива си предаване от 1983 г., Νέα Πρόσωπα („Нови лица“), в което той и Ансамбълът за ребетико на Солун говорят за ребетико и свирят на инструментите си. Опитайте кратка задача за слушане: чуйте една минута от негов запис, например от Τα μπελεντέρια, без да гледате текст. Назовете какво чувате с прост гръцки: Ακούω τη φωνή (Чувам гласа), Ακούω ένα μπουζούκι (Чувам бузуки), Ακούω μια κιθάρα (Чувам китара). Това са наши собствени упражнения, а не думи от песните.

• Любимият му инструмент е бузукито, но той се смята само за посредствен бузукист, защото като момче трябва да научи всички струнни инструменти.
• Повечето от 25 000-те стари плочи, за които говори, са народни песни; ребетико е само около една трета.
• През май 2020 г. свири ребетико пред входа на болница „Папагеоргиу“ в Солун, за да благодари на медиците.
• Отказва титлата ребетис: според него днес няма ребети в стария смисъл, защото старите нямали какво да ядат.