Живот
Арат се ражда около 315 или 310 г. пр. Хр. в Соли, гръцки град в Киликия. За живота му малко е сигурно: сведенията ни идват от четири кратки анонимни антични Жития и от статия във византийския речник, наречен Суда, а някои техни подробности са съмнителни. Като млад той отива в Атина, където се среща със стоическата философия – школата, която учи, че един божествен разум прониква целия свят.
Около 276 г. пр. Хр. македонският цар Антигон Гонат го кани в двора си в Пела. Поводът е сватбата на царя с Фила и Арат пише за празника Химн към Пан, днес изгубен. Според античните Жития Антигон се възхищава на прозаичната астрономия на Евдокс от Книд и моли Арат да я преведе в стихове. Така се раждат Φαινόμενα („Феномени“, „Явления“).
Арат прекарва известно време и в двора на Антиох I в Сирия и се твърди, че е работил върху издание на Омир. Други негови поеми са известни само по заглавие, а две кратки епиграми са запазени в Гръцката антология. Умира около 240 г. пр. Хр. Той не е професионален астроном, а поет, който умее да направи трудното знание ясно и запомнящо се.
Творчество
„Феномени“ е дидактична поема от 1154 хекзаметъра – размера на Омир и Хезиод. Тя започва с кратък химн към Зевс, който започва с «Ἐκ Διὸς ἀρχώμεσθα» („Да започнем от Зевс“) и показва бога присъстващ на всяка улица, на всеки пазар, в морето и във всяко пристанище. Основната част след това води читателя през небето: първо през северните съзвездия, после през южните, след това през големите небесни кръгове и звездите, които изгряват и залязват през годината. Последната част, от стих 758 до края, се занимава със знаците за времето: рогата на Луната, облаците и ветровете, враните, мравките и жеравите.
Арат рисува с думи. Двете Мечки, Ἄρκτοι, се въртят около полюса; гръцките моряци се ориентират по по-голямата, финикийските – по по-малката. Между тях се вие Драконът като ръкав на река. Плеядите се наричат седем, отбелязва той, макар да се виждат само шест. Неговият голям образец е Хезиод, а голяма част от астрономията идва от Евдокс; частта за времето вероятно се опира на Теофраст. Калимах хвали изтънчения език на поемата и тя скоро е широко четена и коментирана в целия гръцки свят.
Наследство в днешна Гърция
Римляните обикват „Феномени“. Цицерон, Германик и Авиен ги превеждат на латински, Вергилий ги отеква в „Георгики“, а илюстровани преписи като Лайденската „Аратея“, направена около 830–840 г., пренасят изображенията на съзвездията в средновековна Европа. В Деяния 17:28 Павел, говорейки в Атина, цитира петия им стих: «Τοῦ γὰρ καὶ γένος ἐσμέν» („Защото и ние сме негов род“). Новогръцкият още използва имена от поемата, като η Μεγάλη Άρκτος (Голямата мечка), ο Δράκων (Драконът) и οι Πλειάδες (Плеядите), а заглавието ѝ живее в ежедневната дума το φαινόμενο (явление). Опитайте: отворете съвременна карта на небето с надписи, намерете двете Мечки и Дракона и напишете три гръцки изречения с πάνω, κάτω и δίπλα. Знаците за времето на Арат са история, а не прогноза.
Знаете ли, че…?
- „Феномени“ имат 1154 стиха, а химнът към Зевс в началото заема само първите 18.
- Калимах написва кратка епиграма, която приветства „фините думи“ на поемата като знак за безсънните нощи на Арат.
- Арат казва, че Плеядите се наричат седем, но се виждат само шест; Лайденската „Аратея“ рисува и седемте като женски глави.
- Сред знаците за времето са тънките рога на новата Луна и усърдната работа на мравките, но това са древни поверия, а не съвременна наука.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Ὕμνος εἰς Πᾶνα | Химн към Пан — за сватбата на Антигон и Фила, изгубен | c. 276 BC |
| Φαινόμενα, στ. 1–18 | „Феномени“, стихове 1–18 — встъпителният химн към Зевс | after c. 276 BC |
| Φαινόμενα, στ. 26–62 | „Феномени“, стихове 26–62 — двете Мечки и Драконът | after c. 276 BC |
| Φαινόμενα, στ. 254–267 | „Феномени“, стихове 254–267 — седемте Плеяди | after c. 276 BC |
| Φαινόμενα, στ. 758–1154 | „Феномени“, стихове 758–1154 — знаците за времето | after c. 276 BC |
Един ред за запомняне
ἑπτάποροι δὴ ταί γε μετʼ ἀνθρώπους ὑδέονται, ἓξ οἶαί περ ἐοῦσαι ἐπόψιαι ὀφθαλμοῖσιν.
На днешен гръцкиΕπτά λέγονται ανάμεσα στους ανθρώπους, κι ας είναι μόνο έξι ορατές στα μάτια.
heptáporoi dḕ taí ge met’ anthrṓpous hydéontai, hèx hoîaí per eoûsai epópsiai ophthalmoîsin.
Сред хората ги наричат седем, макар с очите да се виждат само шест.
