Лили Зографу

Лили Зографу е родена в Ираклион на 17 юни 1922 г.; един библиотечен каталог посочва 1918 г., но повечето източници дават 1922 г. Баща ѝ, Андреас Зографос, е журналист и издател на вестник и работата му я насочва към писането. Учи в училището „Кораис“ в Ираклион и в католическо училище на сестрите урсулинки на остров Наксос. По време на германската окупация, на около двайсет и една години, е затворена заради дейност в Съпротивата, докато е бременна. Дъщеря ѝ, поетесата Рена Хадзидаки, се ражда в затвора.

След освобождението през 1944 г. работи като журналистка в много вестници и списания, а известно време живее в Париж. Първата ѝ книга, сборникът с повести Αγάπη (Любов), излиза около 1950 г. По време на диктатурата от 1967–1974 г. пише за списание Γυναίκα (Жена) и се противопоставя на режима; през ноември 1973 г. е очевидка на въстанието в Атинския политехнически университет. След падането на хунтата води рубрики във вестник „Елевтеротипия“ и издава романи, които намират широка читателска публика.

През 1998 г., докато е на почивка в родния си град, получава тежък инсулт. Умира няколко дни по-късно, на 2 октомври, в болница „Венизелио“ в Ираклион. Общо издава около двайсет и четири книги: романи, повести и есета.

Зографу става широко известна с Νίκος Καζαντζάκης, ένας τραγικός (Никос Казандзакис, трагичен човек), издадена около 1959–1960 г. Този психологически портрет на критския писател се опира отчасти на твърдения, приписвани на първата му съпруга Галатия, предизвиква спорове и все още се преиздава. През 1971 г. тя издава Ο ηλιοπότης Ελύτης (Елитис, който пие слънце), изследване на поезията на Одисеас Елитис; поетът не одобрява ръкописа, но тя все пак го публикува. Свидетелството ѝ 17 Νοέμβρη 1973 – Η νύχτα της μεγάλης σφαγής (17 ноември 1973 г.: нощта на голямото клане) излиза през 1974 г.

Επάγγελμα: πόρνη (Професия: проститутка), с текстове от 1978 г., съчетава автобиография и сатира: тя разказва как сменя професията в документите си за самоличност, с абсурдни последици, и атакува бюрокрацията и лицемерието на годините на хунтата. По-късни романи като Νύχτωσε αγάπη μου, είναι χτες (Стъмни се, любов моя, вчера е) и автобиографичната Η Συβαρίτισσα (Сибаритката) запазват в центъра независимостта на жената. Η αγάπη άργησε μια μέρα (1994) се развива по време на окупацията в Неохори, критско село. Голямото семейство Фтенудос живее под религиозен натиск и строги морални норми, а най-малката дъщеря, Ерато, се влюбва в италиански войник, скрит в мазето на къщата. Зографу се обръща към жените като другарка, а не като проповедничка, и отхвърля тесния феминистки етикет.

С завещанието си Зографу оставя авторските права върху творбите си на гръцките Детски селища SOS, които организират събития в нейна памет. Η αγάπη άργησε μια μέρα достига до широка публика, когато ERT излъчва телевизионната адаптация през 1997 г., а през 2024 г. Държавният театър на Северна Гърция и Общинският и областен театър на Козани я поставят под режисурата на Енке Фезолари. Критският университет също използва романа в лекция за филмирането на литература. Като първа стъпка прочетете на глас гръцкото заглавие: άργησε е форма за минало време на αργώ (закъснявам). След това напишете кратко съобщение в сегашно време, Αργείς; Σε περιμένω. (Закъсняваш ли? Чакам те.), и му отговорете: Αργώ δέκα λεπτά, αλλά έρχομαι. (Закъснявам десет минути, но идвам.) Тези упражнителни изречения са наши, а не от романа.

• Дъщеря ѝ, поетесата Рена Хадзидаки, се ражда, докато Зографу е в затвора по време на окупацията.
• Одисеас Елитис не одобрява ръкописа ѝ за поезията му, но тя го публикува през 1971 г.
• Оставя авторските права върху книгите си на Детските селища SOS.
• Η αγάπη άργησε μια μέρα преминава от роман в телевизия през 1997 г. и на сцена през 2024 г.