Динос Илиопулос

Илиопулос е роден в Александрия, Египет, на 12 юни 1913 г. в едно от многото гръцки семейства на града и учи в Марсилия, преди да се установи в Атина – града, чиито обикновени хора по-късно ще играе. Проваля се на приемния изпит в драматичната школа на Националния театър и вместо това учи в частна школа. Излиза на сцената през 1944 г. в комедия с трупата на Катерина Андреади и продължава с комедии и ревюта – онези вечери с песни, скечове и политически шеги, които столицата обожава. Сцената остава негов дом до края на живота му; дори в разгара на филмовата си слава той се връща в театъра всеки сезон.

След Втората световна война гръцкото кино бързо расте. Студия като Finos Film снимат десетки филми годишно, а публиката най-много иска комедии. Илиопулос става едно от лицата им редом с актьори като Василис Логотетидис, Орестис Макрис, Костас Хадзихристос и по-късно Танасис Венгос. Във филми като Ο γρουσούζης („Нещастникът“, 1952), Ζητείται ψεύτης („Търси се лъжец“, 1961) и Ο Στρατής παραστράτησε („Стратис се отклони от пътя“, 1969) той играе чиновници, съпрузи и дребни търговци, попаднали в комични ситуации. Когато златният век на кината свършва с идването на телевизията около 1970 г., филмите намират втори живот на малкия екран. Илиопулос продължава да играе на сцената до дълбока старост и пише, сред другото и автобиография – Ένας Ηλιόπουλος ονόματι Ντίνος („Един Илиопулос на име Динос“). Умира в Атина на 4 юни 2001 г. и смъртта му е усетена в цяла Гърция като загуба на стар приятел на семейството.

Сърцевината на изкуството на Илиопулос е един тип: почтеният, малко тревожен човек от атинската средна класа. Той говори бързо, тревожи се, опитва се да угоди на всички и обикновено казва една малка лъжа, която става голяма. Публиката разпознава себе си в него. Комизмът му никога не е жесток и рядко е вулгарен; той идва от усета за ритъм, от изразителното му лице и слабото му, неспокойно тяло, и от симпатията, която винаги запазва към хората, които играе.

В Ο γρουσούζης (1952) на режисьора Йоргос Цавелас той дели екрана с Орестис Макрис и Мимис Фотопулос в историята на един мрънкащ старец, който намира бебе на прага си. В Ζητείται ψεύτης (1961) комедията израства от лъжите – темата, която той играе по-добре от всеки друг. В Μερικοί το προτιμούν κρύο („Някои го предпочитат студено“) пее дует с Рена Влахопулу, една от най-бляскавите комедийни звезди на епохата. Тези филми принадлежат на цял един свят: черно-бялата Атина от 50-те и 60-те години с новите ѝ жилищни блокове, канцеларии, таверни и летни кина. За много гърци днес да ги гледат е начин да посетят страната на родителите и бабите и дядовците си. На сцената междувременно Илиопулос играе всякакви комедии повече от половин век и театралната публика го следва от роля в роля.

Най-лесният начин да се запознаете с Илиопулос е да включите гръцката телевизия в следобед през уикенда: старите черно-бели комедии се показват отново и отново, а много от тях лесно се намират онлайн. Започнете с Ζητείται ψεύτης, комедия на лъжите, изградена изцяло около него, или с Ο γρουσούζης. Гърците често цитират реплики от старите комедии в ежедневието, както в други страни цитират прочути ситкоми. Да гледате тези филми с гръцки субтитри е класически начин за изучаващите езика да чуят учтивия, всекидневен гръцки на града, а Илиопулос го говори ясно и бързо.

• Роден е в Александрия, Египет, и учи в Марсилия, преди да се установи в Атина.
• През цялата си дълга филмова кариера продължава да играе в театъра.
• Филмите му, заснети за кината от 50-те и 60-те години, намират втора, още по-голяма публика по телевизията.