Маркос Боцарис

Боцарис е роден около 1788 г. в Сули – група укрепени села в планините на Епир – в един от водещите му родове; баща му е Кицос Боцарис. Сулиотите, православни християни, които говорели и гръцки, и албански, отдавна се съпротивлявали на Али паша Янински. През 1803 г. Сули най-сетне пада и сулиотските семейства напускат домовете си: някои отиват в Парга, а мнозина, сред тях и семейство Боцарис, преминават на Корфу и другите Йонийски острови. Там младият Маркос години наред служи в албански полк под чуждо командване, а около 1809 г. записва малък гръцко-албански речник на сулиотския говор – документ, който е запазен и до днес.

Когато през 1820 г. Али паша скъсва със султана, сулиотите се връщат в Епир, а Боцарис се присъединява към тайната Филики Етерия. В Революцията се сражава в Западна Гърция: в битката при Пета през юли 1822 г., тежко гръцко поражение, и при първата обсада на Мисолонги през зимата на 1822–23 г., която защитниците издържат. През август 1823 г. голяма османска армия под командването на Мустафа паша настъпва на юг. В нощта от 8 срещу 9 август (21 август по новия календар) Боцарис повежда няколкостотин сулиоти в изненадваща атака срещу лагера ѝ край Карпениси. Атаката успява, но Боцарис е улучен от куршум и умира същата нощ. Хората му пренасят тялото му в Мисолонги, където е погребан.

Боцарис не оставя книги и съвсем малко писма; онова, което оставя, е една битка и един пример. Нощната атака при Карпениси е във военно отношение малка операция и не спира османската армия. Но историята за капитан, който избира най-опасното място – начело на хората си – и пада в мига на победата, веднага се разнася из цяла Гърция и Европа. Соломос записва, а гръцките училищни учебници и днес разказват, как в навечерието на битката, когато други капитани му завиждали за генералския патент, даден му от правителството, той го скъсал, за да запази единството на гърците.

В чужбина смъртта му идва в години, когато Европа е изпълнена с ентусиазъм за гръцката кауза. През 1825 г. американският поет Фиц-Грийн Халек публикува Marco Bozzaris – дълга поема, която американските ученици десетилетия наред учат наизуст, а Дионисиос Соломос, поетът на гръцкия химн, също му посвещава стихове. Семейството му остава близо до новата гръцка държава: брат му Костас Боцарис става генерал и сенатор, а дъщеря му Катерина, наричана Роза, става придворна дама на кралица Амалия в Атина, прочута с красотата си. За гърците Боцарис е част от цялата история на Сули: съпротивата срещу Али паша, жените от Залонго, изгнанието на Корфу и завръщането за борбата през 1821 г.

Разходете се из който и да е гръцки град и вероятно ще намерите οδός Μάρκου Μπότσαρη – улица „Маркос Боцарис“; училища и площади също носят името му. В Мисолонги гробът му се намира в Κήπος των Ηρώων (Градината на героите) – парка, в който градът пази паметта за обсадата и за чужденците, като лорд Байрон, които помагат на гърците. Децата научават името му в началното училище като един от героите на 1821 г., а на 25 март, Деня на независимостта на Гърция, портретът му се появява до тези на Колокотронис и Бубулина. Мястото на нощната атака, Кефаловрисо край Карпениси, е отбелязано с паметник в негова чест. Ако четете на английски, поемата на Халек е най-добрият начин да видите как са го възприемали чуждестранните читатели през XIX век.

• Гръцко-албанският речник, който записва на Корфу около 1809 г., е едно от малкото писмени свидетелства за сулиотския говор.
• Поемата на Фиц-Грийн Халек «Marco Bozzaris» (1825) го прави прочут в Съединените щати.
• Загива в нощта, в която атаката му успява, край Карпениси през август 1823 г.
• Дъщеря му Роза Боцари става придворна дама в двора на крал Отон и кралица Амалия.