Исмини Капандаи

Исмини Капандаи е родена в Атина през 1939 г. и израства в квартал Колонаки, в къща, пълна с книги. В интервю за гръцкото списание LiFO през 2020 г. тя казва, че четенето я е крепяло във всеки период от живота ѝ. Майка ѝ има корени в Мала Азия и е учила в Лондон; баща ѝ е машинен и електроинженер. Омъжва се за поета и скулптор Васос Капандаис, чийто род е от Пергам и който почива през 1990 г.

Писането ѝ се ражда от разговори със съпруга ѝ за това какво означава да си съвременен грък, νεοέλληνας. Този въпрос я отвежда към четене за гръцките въстания по време на османското владичество, а проучването се превръща в първата ѝ книга, Επτά φορές το δαχτυλίδι („Седем пъти пръстенът“), издадена от „Естия“ през 1989 г. През 1990 г. следва Απειρωτάν και Τούρκων („За епироти и турци“). Романът получава Наградата за християнска литература през 1990 г. и наградата „Уранис“ на Атинската академия през 1992 г. Оттогава тя е издала над десет романа в „Естия“, „Кастаниотис“ и „Икарос“, както и детска книга, илюстровани албуми за гърците от Мала Азия и за църквите в Константинопол, разкази във вестници и списания и текстове за документални филми. Превежда и на гръцки — от „Матилда“ на Мери Шели до „Кулите на Барчестър“ на Антъни Тролоп. През 2001 г. литературното списание Εξώπολις („Ексополис“) посвещава на творчеството ѝ група страници с дълго интервю.

Повечето романи на Капандаи са исторически, но тя казва, че целта ѝ е „истината на литературния текст“, а не урок по история. Το άλας της γης („Солта на земята“, 2002) се развива в Солун през първата половина на XIV век, по време на конфликт в управляващата върхушка, който прераства в борба между социални класи. Εμείς έχουμε εμάς („Ние имаме себе си“, 2007) се движи между Епир, Йонийските острови и Италия по време на османското владичество. Σικελικός Εσπερινός („Сицилианската вечерня“) започва във венецианския Крит по времето на император Михаил VIII Палеолог и църковната уния от 1274 г., а после пътува към Сицилия и Константинопол. Η Φλώρια των νερών („Флория на водите“, 1999), любовна история за чуждия и проблема с принадлежността, достига до англоезичните читатели през 2002 г. в превода на Рик Нютън, отличен с наградата за превод „Елизабет Константинидис“ на Modern Greek Studies Association.

Тя пише и за по-близки времена. Με θέα τη ζωή („С изглед към живота“, 2009) проследява жена, която разказва за възхода и падението на семейството си през XX век, а Αστική οικία στο Χαλάνδρι („Градска къща в Халандри“, 2017) е криминален роман, развиващ се в атинско предградие в средата на 90-те години. Το βρωμερόν ύδωρ της λήθης („Вонящата вода на забравата“, 2020) се връща в Атина веднага след убийството на Йоанис Каподистрия през 1831 г.; заглавието идва от анонимния текст от 1806 г. Ελληνική Νομαρχία. Книгите ѝ са издавани също в Монреал, София, Белград и Милано.

Романите на Капандаи продължават да се издават от „Кастаниотис“ и „Икарос“, а културни центрове и общински библиотеки в Атика са я канили на срещи на читателски клубове — в Халандри през 2010 г. и в Аспропиргос през 2018 г. Центърът за гръцкия език отбелязва страниците за нея в Εξώπολις от 2001 г. в своя онлайн архив на списания. За първа стъпка в гръцкия вземете едно място на действие от тази страница: Θεσσαλονίκη, 14ος αιώνας (Солун, XIV век) или Αθήνα, 1831 (Атина, 1831). Попитайте Πού; (Къде?) и Πότε; (Кога?) и отговорете с две свои кратки изречения: Η ιστορία είναι στη Θεσσαλονίκη. Είναι ο 14ος αιώνας (Историята е в Солун. XIV век е). Тези изречения за упражнение са наши, не цитати от книгите ѝ.

• Първата ѝ книга се ражда от разговори със съпруга ѝ за това какво прави човека съвременен грък.
• Английският превод на Η Φλώρια των νερών донася награда на преводача си през 2002 г.
• Заглавието Το βρωμερόν ύδωρ της λήθης идва от анонимен гръцки текст от 1806 г.
• Тя е превела на гръцки „Матилда“ на Мери Шели.