Микис Теодоракис

Теодоракис е роден на 29 юли 1925 г. на остров Хиос, от баща критянин и майка от Чешме в Мала Азия, и израства в провинциални градове: Митилини, Сирос, Патра, Пиргос и Триполи. По време на германската окупация се включва в Съпротивата в Атина, арестуван е и измъчван; в последвалата гражданска война е депортиран в островните лагери на Икария и Макронисос, където е бит толкова жестоко, че здравето му никога не се възстановява напълно.

Завършва Атинската консерватория и през 1954 г. заминава за Париж, където учи анализ при Оливие Месиан и дирижиране при Йожен Биго; през 1957 г. печели награда за композиция на музикалния фестивал в Москва. През 1960 г. се връща в Гърция с решение, което променя гръцката музика: да претвори големите съвременни поети в музика за бузуки и народни певци. Същата година е в парламента от Обединената демократична левица (избран през 1964 г.), а когато полковниците вземат властта през април 1967 г., музиката му е забранена с армейска заповед. Арестуван е, държан в лагера Оропос, после въдворен със семейството си в планинското село Затуна и освободен през 1970 г. след международна кампания; живее в Париж до падането на хунтата през 1974 г.

След възстановяването на демокрацията отново е депутат, а през 1990–92 г. за кратко и министър, и дирижира собствената си музика на стадиони от Атина до Берлин. Умира в Атина на 2 септември 2021 г. на 96 години и е погребан, както е желаел, в селото на баща си Галатас край Ханя на Крит.

Голямата идея на Теодоракис беше, че сериозната поезия и народната песен си принадлежат. Επιτάφιος (Епитафий, 1960), плачът на майка над сина ѝ, убит по време на стачка на тютюноработниците, по стихове на Янис Рицос и изпят от Григорис Битикоцис под съпровод на бузуки, отваря вратата; следват Αρχιπέλαγος (Архипелаг) и цикълът по Сеферис Επιφάνια (Богоявление, 1962), който съдържа Άρνηση (Отказ) – песента за скрития бряг, която всеки грък може да изпее. Шедьовърът му е Το Άξιον Εστί (Достойно е, 1964), народна оратория по дългата поема на Одисеас Елитис за певец, псалт, разказвач, хор и оркестър, в която гръцката история се превръща в литургия. Ρωμιοσύνη (Ромиосини, 1966) по Рицос и Μπαλάντα του Μαουτχάουζεν (Балада за Маутхаузен, 1966) по лагерните спомени на Яковос Камбанелис, изпята от Мария Фарандури, са другите стълбове.

В чужбина името му означава „Зорба гъркът“ (1964), филмът на Михалис Какоянис с Антъни Куин, за който Теодоракис написа танца, наричан днес сиртаки – мелодия за бузуки от бавно към бързо, която преди филма не съществуваше като народен танц. Той написа и музиката за „Z“ (1969) и „Серпико“ (1973). Редом с песните стоят три симфонии, Canto General по Пабло Неруда и опери за Медея, Електра и Антигона. Стилът му се разпознава мигновено: широки, пеещи се мелодии, бузукито, третирано като благороден инструмент, и ритми, взети от гръцкия танц.

Започнете с песните: Άρνηση (Στο περιγιάλι το κρυφό), Της δικαιοσύνης ήλιε νοητέ и Ένα το χελιδόνι от Το Άξιον Εστί, Καημός, Βρέχει στη φτωχογειτονιά, Το τρένο φεύγει στις οχτώ, Μαργαρίτα Μαγιοπούλα. Гърци от всички възрасти ги пеят по таверните, на училищни празници и на демонстрации, а множествата на погребението му през септември 2021 г. ги пяха по улиците на Атина и Ханя. Сиртакито от „Зорба“ се танцува в края на безброй гръцки сватби и туристически вечери. Песни от Το Άξιον Εστί влизат в училищните учебници по музика, а стихотворенията, които той претвори в музика, се четат в литературните антологии. Улици и площади из цяла Гърция носят името му, а партитурите и документите му се пазят в архива „Микис Теодоракис“ в Атина. Учещият лесно следи гръцкия текст: мелодиите му карат думите на Елитис, Рицос и Сеферис да се запомнят.

• Сиртакито не е стар народен танц: Теодоракис го композира за „Зорба гъркът“ през 1964 г., като смесва бавна и бърза критска стъпка, и оттогава то се танцува като «гръцкия танц».
• През 1967 г. Армейска заповед № 13 на хунтата превръща в престъпление дори свиренето или слушането на музиката му.
• Учи в Париж при Оливие Месиан и пише балети и симфонии, преди на 35 години да се обърне към народната песен с бузуки.
• Получава Ленинската награда за мир през 1983 г. и дирижира собствената си музика на стадиони дори след осемдесетата си година.