Георгиос Яковидис

Яковидис е роден на 11 януари 1853 г. в Хидира, село на остров Лесбос, който тогава е част от Османската империя. През 1870 г. заминава за Атина, за да учи в Училището по изкуствата (предшественик на Школата за изящни изкуства), където се обучава както за скулптор, така и за живописец. През 1877 г. стипендия го отвежда в Академията за изящни изкуства в Мюнхен – града, който тогава е художествената столица на Централна Европа и вторият дом на гръцката живопис: Николаос Гизис и Никифорос Литрас са учили там преди него, а реалистичният, фино изпипан стил, който донасят у дома, е известен в Гърция като Мюнхенска школа.

Остава в Мюнхен двадесет и три години. Учи при Лудвиг фон Льофц и Вилхелм фон Линденшмит, отваря собствено ателие, жени се и отглежда там семейство, печели медали на изложби в Мюнхен, Берлин и Париж. Именно в Мюнхен, през 80-те и 90-те години на XIX век, рисува сцените с деца и баби и дядовци, които му носят име сред германските и гръцките купувачи еднакво.

През 1900 г. гръцката държава го призовава у дома, за да организира новооснованата Национална галерия (Εθνική Πινακοθήκη) в Атина, на която е първият директор, като служи до 1918 г. От 1904 г. преподава и в Атинската школа за изящни изкуства, която ръководи от 1910 до 1930 г., оформяйки цяло поколение гръцки художници. Умира в Атина на 13 декември 1932 г.

Яковидис рисува в изгладения реалистичен маниер на мюнхенската академия: грижлив рисунък, топли кафяви интериори, един-единствен източник на светлина и лица, уловени в точния миг на една емоция. Това, което той внася, са тема и чувство за хумор. Отново и отново рисува малките драми на детската стая и битката на поколенията. В «Η ψυχρολουσία» („Студен душ“, 1898) жена излива вода върху голо бебе, което крещи с всеки мускул на тялото си. В «Τα πρώτα βήματα» („Първи стъпки“, 1893) баба протяга ръце към дете, което е на път да пусне стола. В «Το άτακτο εγγόνι» („Палавото внуче“, ок. 1884) един старец явно е изгубил контрол над положението.

Най-известната от всички е «Παιδική συναυλία» („Детски концерт“, 1900), нарисувана през последната му мюнхенска година и днес в Националната галерия в Атина: банда деца с играчка тромпет, барабан и каквото им попадне под ръка вдига ужасна дандания, а едно бебе в средата приема всичко това много сериозно. Картината е смешна, нежна и технически ослепителна и е образът, който повечето гърци виждат пред себе си, щом чуят името му.

След завръщането му в Атина темите му се променят. Рисува портрети на атинското общество, цветни натюрморти и няколко пейзажа от Атика в по-светла палитра; те са майсторски, но гърците обичат мюнхенските деца.

Първото, което трябва да се направи, е да се застане пред „Детски концерт“ в Националната галерия в Атина, където няколко от най-добрите му картини висят заедно; картината се възпроизвежда и на плакати, картички и училищни учебници по изкуство, а много гърци са израснали с нейна репродукция у дома или при баба и дядо. На Лесбос родното му село Хидира има Дигитален музей „Георгиос Яковидис“, открит през 2008 г., който представя живота и картините му на екрани на мястото, където е роден. В гръцката история на изкуството името му идва веднага след Гизис и Литрас в списъка на Мюнхенската школа, а всеки гръцки учебник за изкуството на XIX век показва поне едно от неговите ревящи или кикотещи се деца.

• Роден е под османска власт на Лесбос и прекарва младостта си в Атина; островът се присъединява към Гърция едва през 1912 г., когато той е почти на шестдесет.
• Обучава се както за скулптор, така и за живописец и създава няколко портретни бюста.
• Той е първият директор на Националната галерия на Гърция (1900–1918), а след това двадесет години директор на Атинската школа за изящни изкуства.
• Най-прочутата му картина, „Детски концерт“, е нарисувана в Мюнхен през 1900 г. – същата година, в която се връща завинаги в Гърция.