Георгиос Караискакис

Караискакис е роден около 1782 г. край село Мавромати в планината Аграфа в Западна Тесалия. Според разказа, който се носел още приживе, майка му била монахиня, а баща му – клефт, планински хайдутин; затова враговете му (а понякога и приятелите му) го наричали «ο γιος της καλογριάς» (синът на монахинята). Израснал в бедност, като млад излязъл в планината и, подобно на много клефти, служил известно време в охраната на Али паша Янински, османския владетел на Епир, където научил войната и политиката по трудния начин.

Когато през 1821 г. избухва Революцията, той се сражава в западната част на Средна Гърция като арматол – капитан на въоръжена дружина. Бил смел и хитър, но също горд и труден, а през 1824 г. гръцко събрание в Мисолонги дори го осъжда като предател; скоро обаче отново е приет на служба. Години наред страдал от туберкулоза и треска и бил известен с цветистите си ругатни и шегите си дори в най-тежките мигове.

През 1826 г., когато Революцията е на прага на краха, правителството го прави главнокомандващ (αρχιστράτηγος) на Румели. Той печели поредица победи – при Хайдари край Атина и най-вече при Арахова през ноември 1826 г., – а после събира армията си във Фалиро, за да пробие османската обсада на Акропола. На 22 април 1827 г. по време на престрелка е улучен от куршум и смъртно ранен; умира на следващия ден, 23 април, на Гергьовден, своя имен ден.

Караискакис не е писал книги; неговото дело е една военна кампания. През лятото на 1826 г. османската армия на Решид Мехмед паша (Кютахи) обсажда Атинския акропол, а по-голямата част от Средна Гърция отново е под османска власт. Караискакис разбира, че не може да победи голямата османска армия в открит бой, затова прилага клефтската тактика: придвижва се бързо из планините, прекъсва линиите за снабдяване и напада изолирани части.

Най-големият му успех идва при Арахова, по склоновете на Парнас, през ноември 1826 г. Той обкръжава в селото османски отряд под командването на Мустафа бей и го унищожава след няколко дни боеве в снега; победата възвръща духа на гърците в цяла Румели и до днес се чества всяка година в Арахова. През следващите седмици хората му си възвръщат голяма част от областта, като боеве се водят около Дистомо и другаде.

В началото на 1827 г. той извежда армията си до брега при Фалиро и Пирея, за да освободи Акропола, като трудно си сътрудничи с чуждестранните офицери, които вече командват гръцките сили – лорд Кокрейн и генерал Ричард Чърч. Смъртта му през април 1827 г. оставя армията без водач, на когото войниците да вярват; няколко дни по-късно зле подготвена атака се проваля, а през юни Акрополът се предава. Оттогава много гърци вярват, че ако Караискакис беше оцелял, историята щеше да е различна. Хуморът му, гневът му и верността му към неговите хора са известни от мемоарите на бойци като Макриянис.

Всеки грък знае името от Γήπεδο Γεώργιος Καραϊσκάκης (стадион „Караискакис“) в Нео Фалиро, Пирея, домакинския стадион на „Олимпиакос“, построен близо до брега, където той е ранен. В Атина и в много градове има площади „Караискакис“, навсякъде има улици с името Καραϊσκάκη, а в Арахова има паметник, където всяка година се отбелязва победата от 1826 г. Портретът му с бялата фустанела и дългите коси на клефтите присъства в училищните учебници по история за 1821 г., а народните песни на Румели възпяват смъртта му. Ако посетите Пирея в ден на мач, ще чуете хиляди гласове да викат името му.

• Умира на 23 април 1827 г., на Гергьовден, който е и неговият имен ден.
• Прякорът му «ο γιος της καλογριάς» (синът на монахинята) идва от разказа, че майка му била монахиня.
• През голяма част от войната е болен от туберкулоза и въпреки това води хората си начело.
• През 1824 г. е осъден като предател от собствената си страна; две години по-късно същото правителство го прави главнокомандващ.