Мелина Меркури

Мария Амалия Меркури е родена в Атина на 18 октомври 1920 г. в политическо семейство: дядо ѝ Спиридон Меркурис дълги години е кмет на Атина, а баща ѝ Стаматис — депутат и министър. Учи в драматичната школа на Националния театър и дебютира на сцената през 40-те години, като играе в Атина в пиеси на Тенеси Уилямс и други автори под ръководството на режисьора Каролос Кун. Първият ѝ филм, Στέλλα („Стела“, 1955) на Михалис Какоянис, я отвежда на фестивала в Кан, където среща американския режисьор Жул Дасен, който става неин спътник, а през 1966 г. — неин съпруг.

С Дасен снима Ποτέ την Κυριακή („Никога в неделя“, 1960), който ѝ носи наградата за най-добра актриса в Кан и номинация за „Оскар“, а по-късно Phaedra („Федра“, 1962) и Topkapi („Топкапъ“, 1964). Тя е международна звезда, живееща между Атина, Париж и Ню Йорк, когато през април 1967 г. полковниците вземат властта в Гърция. Меркури, която тогава е в чужбина, се превръща в най-силния глас срещу диктатурата, като изнася концерти и дава интервюта из цяла Европа и Америка. Хунтата ѝ отнема гръцкото гражданство; отговорът ѝ, че е родена гъркиня и ще умре гъркиня, става прочут.

Връща се в Гърция през 1974 г., присъединява се към ПАСОК на Андреас Папандреу и през 1977 г. е избрана за депутат от Пирея. От 1981 до 1989 г. и отново от 1993 г. е министър на културата, първата жена на този пост. Умира от рак на белия дроб в Ню Йорк на 6 март 1994 г., а погребението ѝ в Атина, с почести на министър-председател, извежда по улиците огромни множества.

Като актриса Меркури впечатлява не с фина техника, а с едро, топло, дрезгаво присъствие. В Στέλλα тя е певица в таверна в Плака, която отказва да се омъжи за мъжа, който я обича, и филмът завършва трагично; песните на Манос Хадзидакис, сред които «Αγάπη που 'γινες δίκοπο μαχαίρι» („Любов, ти стана нож с две остриета“), превръщат филма в гръцка класика. В Ποτέ την Κυριακή играе Илия, весела проститутка от Пирея, която един американски учен се опитва да образова; филмът е световен хит, а песента му «Τα παιδιά του Πειραιά» („Децата на Пирея“), отново на Хадзидакис, печели „Оскар“ за най-добра оригинална песен — първата гръцка песен с това отличие. Записва и албуми на гръцки, френски и английски, сред които «Χάρτινο το φεγγαράκι» („Хартиена луна“), която за първи път изпява на сцена през 1949 г.

Политическата ѝ дейност е със същия размах. Като министър на културата тя започва кампанията за връщането на мраморите от Партенона, държани в Британския музей от началото на деветнадесети век, като в прочут дебат в Оксфордския съюз през 1986 г. твърди, че скулптурите не са украса, а душата на един народ. Предлага идеята за Европейски град на културата — всяка година различен град да чества своето наследство; Атина е първият през 1985 г., а програмата, днес Европейска столица на културата, продължава. Тя настоява и за обединяването на археологическите обекти на Атина и за нов Музей на Акропола, и двете завършени след смъртта ѝ.

Музеят на Акропола, открит през 2009 г. в подножието на Акропола, е сградата, която тя поиска, с празно пространство, очакващо мраморите; бюстът ѝ стои в началото на пешеходната улица „Дионисиу Ареопагиту“, която води до него. Фондация „Мелина Меркури“ пази архива ѝ, а Културният център „Мелина Меркури“ в Тисио приема изложби. Много гръцки градове имат улица или площад на нейно име, а международна награда на ЮНЕСКО и Гърция за културни ландшафти носи името ѝ. Учещият трябва да гледа Ποτέ την Κυριακή, да слуша «Τα παιδιά του Πειραιά» с лесния му повтарящ се припев и «Χάρτινο το φεγγαράκι» и да посети Музея на Акропола, където нейната битка продължава и днес. Фразата ѝ, че е родена гъркиня и ще умре гъркиня, все още се цитира винаги, когато гърците говорят за идентичност и изгнание.

• «Τα παιδιά του Πειραιά» печели „Оскар“ за най-добра оригинална песен през 1961 г. — единствената песен на гръцки език, удостоена с него.
• През 1960 г. тя споделя наградата за най-добра актриса в Кан с Жана Моро и е номинирана за „Оскар“ за същата роля.
• Хунтата ѝ отнема гражданството през 1967 г.; тя отговаря, че е родена гъркиня и ще умре гъркиня, докато министърът, подписал заповедта, е роден фашист и фашист ще умре.
• Атина е първият Европейски град на културата през 1985 г., защото Меркури като министър измисля идеята.