Лена Кицопулу

Лена Кицопулу (Kitsopoulou) е родена в Атина през 1971 г. според издателството ѝ Metaixmio и гръцката книжна база данни Biblionet; една френска театрална програма посочва 1976 г. Учи актьорско майсторство в драматичната школа на Художествения театър „Каролос Кун“ (Θέατρο Τέχνης) и завършва през 1994 г. След това играе в класически и съвременни пиеси и във филми. През 1997 г. печели наградата за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Солун за филма на Димитрис Атанитис No Sympathy for the Devil.

Писането скоро става за нея толкова важно, колкото актьорството. През 2006 г. издателство Kedros издава първия ѝ сборник с разкази, Νυχτερίδες (Прилепи), който получава наградата за дебют на списание Διαβάζω (Чета). Оттогава работи главно като писателка и режисьорка. Пише и за вестници и участва с разкази в антологии, например в сборник от 2013 г. за гръцката икономическа криза.

Пиесите ѝ са преведени на английски, френски, немски, испански и полски и са представяни в Лондон и Берлин, както и в Гърция. Тя изпълнява и като певица. Сборникът ѝ с разкази от 2015 г. Το μάτι του ψαριού (Окото на рибата) влиза в краткия списък на гръцката Държавна награда за разказ и новела през 2016 г. Живее и работи в Атина.

Разказите на Кицопулу са кратки и директни. Νυχτερίδες и по-късните сборници Μεγάλοι δρόμοι (Големи пътища, Metaixmio, 2010) и Το μάτι του ψαριού показват обикновени хора, които сякаш живеят сред нас, но срещат загуба, разочарование и смърт. Критиците отбелязват отсечените ѝ изречения и сюрреалистичните, понякога мрачни щрихи. Два разказа от Μεγάλοι δρόμοι са пренесени на сцена.

Най-известният ѝ театрален текст започва като новела. Μ.Α.Ι.Ρ.Ο.Υ.Λ.Α. (Kedros, 2009) разказва за 37-годишна жена, която решава да промени живота си, или по-скоро света. Всяка буква от заглавието започва дума от нейната горчива и комична „философия на живота“. През 2009 г. Националният театър на Гърция поставя текста като монолог в режисура на Кицопулу и Мария Протопапа, която играе жената; през 2011 г. спектакълът гостува в Piccolo Teatro в Милано. На сцената жената говори на публиката, на себе си и на всичко около нея в поток от горчиво-сладки, саркастични и смешни думи.

Пиесите ѝ често тръгват от гръцката история и мит. Αθανάσιος Διάκος – Η επιστροφή („Атанасиос Диакос – Завръщането“, Атински фестивал, 2012) носи името на герой от 1821 г. Aoustras or the Hardness (Национален театър, 2011) и Little Red Riding Hood – The First Blood (Културен център „Онасис“, 2014) поемат по други пътища. През юли 2023 г. нейната постановка на „Осите“ (Σφήκες) от Аристофан в античния театър в Епидавър силно разделя критиката.

Текстовете на Кицопулу продължават да са на гръцките сцени и рафтове. През 2021 г. Μ.Α.Ι.Ρ.Ο.Υ.Λ.Α. се завръща в Атина в театър „Зина“ в режисура на Димитра Дермидзаки с Кити Паитазоглу в ролята, а през 2025 г. Metaixmio преиздава Νυχτερίδες и Μ.Α.Ι.Ρ.Ο.Υ.Λ.Α. Дигиталният архив на Националния театър пази снимки, програми и вестникарски изрезки от спектакъла от 2009 г. За задача на гръцки отворете този архивен запис и прочетете заглавието буква по буква. Целият монолог е литература за възрастни, а не четиво за A1, затова заемете само формата му: един човек говори на публиката. Напишете собствен монолог от три реда: Είμαι η Μαρία (Аз съм Мария). Μένω στην Αθήνα (Живея в Атина). Μιλάω για τη ζωή μου (Говоря за живота си). После го прочетете на глас.

• Още преди първата си книга, през 1997 г., печели награда за най-добра актриса на филмовия фестивал в Солун.
• Заглавието Μ.Α.Ι.Ρ.Ο.Υ.Λ.Α. прилича на женско име, Μαιρούλα, но всяка главна буква означава отделна дума.
• През март 2011 г. спектакълът Μ.Α.Ι.Ρ.Ο.Υ.Λ.Α. на Националния театър е игран в Piccolo Teatro в Милано.
• Пиесата ѝ за Атанасиос Диакос печели през 2013 г. Международната авторска награда на Хайделбергския Stückemarkt в Германия.