Димитрис Хорн

Хорн е роден в Атина през 1921 г. в театрално семейство: баща му, Пантелис Хорн, е известен драматург от началото на XX век, чиито пиеси за атинския живот се поставят от водещите трупи на времето. Момчето израства сред актьори и писатели и учи в драматичната школа на Националния театър (1937–1940). Дебютира на сцената около 1939 г. и играе през тежките години на войната и германската окупация, когато атинските театри остават отворени и са сред малкото места, където хората могат да забравят глада за една вечер.

След войната бързо става първи актьор. Висок, строен и винаги добре облечен, с топъл, леко ироничен глас, той е противоположност на шумните комици, които господстват в народния театър, и публиката вижда в него модерен джентълмен от европейски тип. През 50-те години работи тясно с Ели Ламбети, най-почитаната гръцка актриса на своето поколение; заедно основават трупа и играят в пиеси и филми, които и днес се помнят като златен момент на гръцкото актьорско изкуство.

Той продължава да играе на сцената до края на живота си, в гръцки и чужди пиеси, често начело на собствена трупа. Снима се в по-малко филми от много свои колеги, защото предпочита театъра, но всяка негова екранна роля става известна. Умира в Атина на 16 януари 1998 г., след няколко години боледуване.

Славата на Хорн в киното се крепи на малка група филми от 50-те години, златната епоха на гръцкото кино. В Η κάλπικη λίρα („Фалшивата лира“, 1955) на режисьора Йоргос Дзавелас фалшив златен соверен минава от ръка на ръка през четири истории; в последната Хорн играе Павлос, беден художник, а Ели Ламбети — съпругата му Алики. В Το κορίτσι με τα μαύρα („Момичето в черно“, 1956) на режисьора Михалис Какоянис (Michael Cacoyannis), заснет на остров Хидра, той е Павлос, писател от Атина, който се влюбва в младо момиче от острова, изиграно от Ламбети; филмът участва в конкурса на фестивала в Кан през 1956 г.

В Μια ζωή την έχουμε („Живеем само веднъж“, 1958), отново на Дзавелас, той е плах банков чиновник, който от любов към една жена харчи пари, които не са негови, а Μια του κλέφτη... (1960) му донася наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала в Солун. Във всички тях стилът му е един и същ: естествен, сдържан, никога не крещи, с безупречна дикция. Във време, когато голяма част от гръцката актьорска игра е театрална и пресилена, тази сдържаност изглежда нова.

Театърът обаче е истинският му дом. Повече от половин век той играе комедия и драма, гръцки и чужди автори, често като ръководител на собствена трупа. Млади актьори ходят да го гледат, за да се научат да казват една реплика ясно и просто, и мнозина от тях по-късно казват, че ролите му са ги научили какво означава елегантност на сцената.

Най-лесно е човек да се запознае с Хорн чрез филмите му, които гръцките телевизионни канали още показват, особено по празниците, и които могат да се намерят със субтитри. Το κορίτσι με τα μαύρα е най-доброто начало: кратък, красив филм, с остров Хидра в черно-бяло и Хорн и Ламбети в най-добрата им форма. Μια ζωή την έχουμε дава заглавието си на фраза, която всеки грък и днес казва, когато реши да се наслади на мига. В гръцките театрални школи Хорн и до днес е образец на добра дикция и на спокоен, модерен актьорски стил, а книги и телевизионни документални филми разказват историята на партньорството му с Ели Ламбети. Учещият може да избере кратка сцена, да чуе колко ясно говори той и да повтори репликите му на глас.

• Баща му, Пантелис Хорн, е драматург, така че театърът е семейно занятие.
• Το κορίτσι με τα μαύρα, в който той играе главната роля, участва в конкурса на фестивала в Кан през 1956 г.
• Заглавието на един от филмите му, «Μια ζωή την έχουμε» („Живеем само веднъж“), днес е всекидневна гръцка поговорка.
• Снима се в сравнително малко филми, защото винаги предпочита сцената.