Стелиос Казандзидис

Казандзидис се ражда на 29 август 1931 г. в Неа Йония, бежанско предградие на Атина, построено за гърците, прогонени от Мала Азия през 1922 г. Семейството му е бедно, той губи баща си още като момче и рано напуска училище, за да работи каквото намери. Пее за работниците около себе си, сам се научава да свири на китара и в началото на 50-те години започва да записва плочи.

До края на десетилетието той е най-популярният певец в Гърция. Големите композитори на лайко и ребетико, сред тях Василис Цицанис, пишат за него, а от края на 50-те години той пее в прочуто дуо с младата Маринела, за която се жени през 1964 г.; развеждат се през 1966 г. Плочите се продават в огромни количества, а нощните клубове, в които пее, са пълни всяка вечер.

После, в средата на 60-те години, на върха на славата си, той спира да пее в нощните клубове. Казва, че е уморен да бъде експлоатиран от собствениците на заведения и звукозаписните компании, и удържа думата си: до края на живота си почти не се качва на сцена и достига до публиката си само чрез плочите. Дистанцията прави легендата още по-голяма. Умира от рак на 14 септември 2001 г., и хиляди хора идват да се сбогуват с него.

Казандзидис не пише песните си; той им дава глас. Този глас е висок, мощен и пълен с болка, с леко трептене и дълги задържани тонове, които могат да накарат цяла зала да замлъкне. Пее в стила, наречен βαριά λαϊκά, „тежките“ народни песни, бавни зейбекико и хасапико с бузуки, за неща, които обикновените хора познават добре: чакаща майка, любов, която те е предала, смяна във фабриката, кораб или влак, който те отнася далеч.

Темата, която го прави неповторим, е ξενιτιά – изгнанието и емиграцията. През 50-те и 60-те години стотици хиляди гърци напускат селата си, за да работят в Западна Германия, Белгия, Австралия и Америка, и Казандзидис става техният певец. Много от песните му говорят за картонения куфар и гаровия перон, а емигрантите пускат плочите му в наетите си стаи, за да се чувстват по-близо до дома.

Сред най-известните му песни са Μαντουμπάλα („Мадхубала“), вдъхновена от индийската филмова звезда Мадхубала, чиято плоча около 1959 г. се продава в около 100 000 копия – рекорд за Гърция по онова време; Η ζωή μου όλη („Целият ми живот“, 1974) на Акис Пану, която той нарича своя любима; и Υπάρχω („Съществувам“, 1975) по текст на Питагорас. За много гърци плочите му са не толкова музикален стил, колкото част от семейната памет.

Казандзидис все още е навсякъде в Гърция: по радиото, в таверните, на сватбите и в колите на таксиметровите шофьори. Добро начало за ученика е Υπάρχω, бавна песен с прости думи, или който и да е негов запис с Маринела от началото на 60-те години. Много гърци от диаспората, от Щутгарт до Мелбърн, говорят за песните му като за звука на годините, когато семействата им емигрират, а думата ξενιτιά трудно се обяснява без него. В Неа Йония, предградието, където е роден, го помнят като момчето от квартала, станало гласът на цял един народ, и всяка годишнина от смъртта му носи почит по гръцката телевизия и радио. Певци от всички поколения записват наново песните му.

• В средата на 60-те години, на върха на кариерата си, той се отказва да пее в нощни клубове и никога не се връща.
• Той и Маринела пеят заедно години наред; женят се през 1964 г. и се развеждат през 1966 г.
• Гърците го наричат «ο Στελάρας» – гальовна форма на името му, която означава „големия Стелиос“.
• За гръцките емигранти в Германия през 60-те години плочите му са сред най-скъпите неща, които взимат със себе си.