Мери Хронопулу

Мери Хронопулу, изписвана също Mairi Chronopoulou или Hronopoulou, е родена в Атина на 16 юли 1933 г. и израства там. Според Finos Film родителите ѝ не са въодушевени от идеята тя да стане актриса. Като членка на Лицея на гъркините тя участва в прослушванията на режисьора Димитрис Рондирис и през 1953 г. Националният театър я наема като членка на хора в постановките си на антични трагедии. Finos Film подчертава, че тя учи занаята на сцената, а не в театрална школа; след изпит държавна комисия ѝ дава разрешение да работи като актриса като изключителен талант.

Още като новачка в Националния театър тя се появява в няма роля в комедията на Finos Film Χαρούμενο ξεκίνημα („Весело начало“, 1954) на Динос Димопулос. Официалният ѝ сценичен дебют е през сезон 1957–58 в театър „Акропол“, в комедия на Алекос Сакелариос и Христос Янакопулос, до великата актриса Кивели. По-късно тя разказва, че е разбрала, че е добра актриса през 1961–62 г., когато публиката аплодира бурно дългия ѝ монолог в сценичната версия на Κόκκινα φανάρια („Червени фенери“) под режисурата на Алексис Дамианос.

От края на 60-те до началото на 80-те години тя често ръководи театрални трупи заедно със звезди като Ламброс Константарас и Костас Вуцас. Играе в гръцки комедии и в популярни пиеси на автори като Нийл Саймън и Съмърсет Моъм. Умира в Атина на 6 октомври 2023 г., на 90 години, след падане у дома.

От 1963 г. Хронопулу играе главни роли в дълга поредица социални драми, най-често като елегантна дама или фатална жена, до първите любовници на екрана от онова време, сред които Никос Куркулос и Алекос Александракис. Филмът на Василис Георгиадис Τα κόκκινα φανάρια („Червените фенери“, 1963) е гръцкото предложение за „Оскар“ и един от петте номинирани за най-добър чуждоезичен филм. За Finos Film тя снима драми като Χωρίς ταυτότητα („Без самоличност“, 1963) и Πολύ αργά για δάκρυα („Твърде късно за сълзи“, 1968) на Янис Далианидис, както и Η λεωφόρος του μίσους („Булевардът на омразата“, 1968) и Ορατότης μηδέν („Видимост нула“, 1970) на Никос Фосколос.

Между тези драми тя играе главни роли в три мюзикъла на Далианидис за Finos Film: Οι θαλασσιές οι χάντρες („Морскосините мъниста“, 1967), Μια κυρία στα μπουζούκια („Дама в бузукията“, 1968) и Γοργόνες και μάγκες („Русалки и мангъри“, 1968). В „Дама в бузукията“ тя изпява и две прочути филмови песни по музика на Мимис Плесас: Είμαι γυναίκα του γλεντιού („Аз съм жена на веселбата“) и Του αγοριού απέναντι („На момчето отсреща“). От края на 70-те години снима по-малко, но работи с Тео Ангелопулос в Οι κυνηγοί („Ловците“, 1977) и Ταξίδι στα Κύθηρα („Пътуване до Китира“, 1984). За Τα παιδιά της χελιδόνας („Децата на лястовицата“, 1987) на Костас Вретакос печели наградата за най-добра актриса на Фестивала на гръцкото кино в Солун.

Finos Film поддържа страница на артистката за Хронопулу с датите ѝ, няколко нейни мисли и списък на шестнадесетте ѝ филма с Finos и я нарича една от най-популярните гръцки актриси до смъртта ѝ. През 2021 г. Гръцката филмова академия ѝ присъжда почетна награда „Ирис“ за приноса ѝ към гръцкото кино. През ноември 2023 г. Международният филмов фестивал в Солун организира специална прожекция в нейна памет. За задача на гръцки отворете списъка с филми на страницата ѝ във Finos Film и изберете три заглавия. Намерете члена в началото на всяко заглавие: η в Η λεωφόρος του μίσους („Булевардът на омразата“), οι в Οι θαλασσιές οι χάντρες („Морскосините мъниста“), το в Το παρελθόν μιας γυναίκας („Миналото на една жена“). След това кажете изречение с Μου αρέσει η ταινία… (Харесва ми филмът…).

• Първата ѝ поява в киното, през 1954 г., е няма роля: тя няма нито една реплика.
• Според Finos Film тя никога не учи в театрална школа; получава разрешение да играе като изключителен талант.
• В „Дама в бузукията“ тя пее две песни на Мимис Плесас, които и днес са много известни в Гърция.
• Когато получава почетната си награда през 2021 г., тя се шегува, че аплодисментите са за смелостта ѝ да се качи на сцена след 25 години, с бастун.