Димитра Сиатерли

Димитра Сиатерли е родена в Аргос, на Пелопонес, през 1952 г. От 1971 до 1977 г. учи в Академията за изящни изкуства в Болоня, където завършва живопис през 1975 г. и декорация през 1977 г. Между 1975 и 1977 г. стипендия на EOMMEX, гръцката организация за малки предприятия и занаяти, подкрепя работата ѝ върху нови графични техники и тя се съсредоточава върху гравюрата върху мед. През същите години работи в ателието на графика Пино Пандолфини, който по-късно става неин съпруг.

През 1977 г. се връща в Гърция и основава с Пандолфини Атинския център за графика. От 1983 г. създава интервенции в пространството: конструкции, скулптури и пърформанси, съчетани със звук и поезия. През 1989 г. е член-основател на групата „Център за графика“, а от 1991 г. започва да създава художествени издания и илюстрации на книги. От 2010 до 2016 г. преподава графика и печатно изкуство в Университета на Западна Македония. Член е на Съюза на гръцките графици, а префектура Арголида ѝ присъжда своята Награда за култура през 2004 г. и отново през 2008 г. Нейни творби има в колекции като Националната галерия и Пинакотеката на община Атина.

Сиатерли работи с графика, инсталация и плоска скулптура; изрязва и гравира плочите си в дърво, цинк, мед, желязо и линолеум. В интервю за CultureNow през 2026 г. тя описва два етапа: първо дълга, експериментална връзка с плочата; после, с отпечатъците, нова връзка с цвета, хартията и печата. Затова представя плочата и отпечатъка ѝ като равностойни и много плочи се появяват като самостоятелни творби. Πιθανές Νήσοι („Възможни острови“), цветен офорт от 1991 г., е една от нейните графики.

Паяжината минава през творчеството ѝ от 1983 г. Тя я разглежда като мита за Арахна, която предизвиква Атина, като капан, градски план и мрежа на солидарност, като избира според всяка идея въжета, шевни конци, кожа, плат или тел. Самостоятелната ѝ изложба през 1995 г. в Галерия 7 в Атина взема заглавието си от фраза, която тя приписва на Платон: Ιστός ψυχοδιάβατος πλεκτάνην εαυτώ δαιδαλεύεται. Две малки гравюри върху мед от същата година, Φιάλη κλειστή („Затворено шишенце“) и Φιάλη ανοιχτή („Отворено шишенце“), са в Колекцията на Сотирис Фелиос. Ретроспективата ѝ Συνεκτικά Δίκτυα („Свързващи мрежи“) през 2026 г. в Пинакотеката на община Атина, с куратор Васия Магула, включва паяжина от тънки медни нишки и Σκιές („Сенки“) — редица от перфорирани дървени фигури на деца и юноши.

Пътят на Сиатерли свързва гръцката графика с живота на едно ателие. Атинският център за графика, който тя съосновава през 1977 г., продължава като организация с нестопанска цел със собствено изложбено пространство, ETCH INK. За първо упражнение отворете страницата на Колекцията Фелиос за Φιάλη κλειστή („Затворено шишенце“), гравюра върху мед от 1995 г. с размер само 19 × 6 см. Назовете на гръцки три неща: η μήτρα (печатната плоча), το τύπωμα (отпечатъкът), το χαρτί (хартията). После съставете две свои изречения с πρώτα и μετά: Πρώτα δουλεύει τη μήτρα. Μετά έρχεται το τύπωμα. (Първо тя обработва плочата. После идва отпечатъкът.) Тези упражнителни изречения следват общото ѝ описание на графиката и не са документиран разказ как е направена точно тази графика.

• На гръцки μήτρα означава едновременно печатна плоча и матка, което дава двоен смисъл на образа ѝ за плочата като майка.
• Често излага печатната плоча до отпечатъка ѝ като творба с равна стойност.
• Двете ѝ гравюри Φιάλη в Колекцията Фелиос са с размер само 19 × 6 см всяка.
• Изложбата ѝ през 2026 г. в Пинакотеката на община Атина обхваща творби от 80-те години до днес.