Мария Навплиоту

Мария Навплиоту (на латиница и Nafpliotou или Naypliotou) живее и работи в Атина. Както разказва, като дете майка ѝ смятала, че има лоша стойка, и я завела в балетно училище. Там видяла по-големи момичета, които се подготвяли за професионален балет, и веднага решила да стане танцьорка. Завършва професионалното танцово училище на Ралу Ману, а в интервю от 2024 г. си спомня, че за първи път излиза на сцена като танцьорка на 15 години.

Тя прави кариера като професионална танцьорка, но около 25-ата си година напълно се отказва от нея: по-късно казва, че никога повече не е влизала в балетна зала. Причината е практична. Танцът те напуска рано, обяснява тя, докато театърът може да придружава актьора до дълбока старост. Учи в драматичната школа на Модерния театър на Атина. През 1999 г. дебютира в Националния театър като Катрин Холи в пиесата на Тенеси Уилямс Ξαφνικά πέρσι το καλοκαίρι („Внезапно миналото лято“); тя отдава на режисьора Кораис Даматис и на актьора Никос Куркулос заслугата, че са дали роля на „едно непознато момиче“. През юли същата година играе Антигона във Φοίνισσες („Финикийките“) на Еврипид за Държавния театър на Северна Гърция, режисирана от Никос Хурмузиадис.

Горе-долу по същото време телевизионният сериал на Mega Η αίθουσα του θρόνου („Тронната зала“) я прави известна на широката публика. На 24 март 2008 г. тя запалва в древна Олимпия огъня за Олимпийските игри в Пекин.

Голяма част от сценичната ѝ работа е в класическата и античната драма. В Националния театър играе доня Елвира в Δον Ζουάν („Дон Жуан“, 2000) на Молиер, богинята Атина в Ορέστεια („Орестия“, 2001) на Есхил, Вера в Η τέταρτη αδελφή („Четвъртата сестра“, 2003) на Януш Гловацки, Афродита в Ιππόλυτος („Иполит“, 2004) на Еврипид и Регана в Βασιλιάς Ληρ („Крал Лир“, 2005) на Шекспир. С Държавния театър на Северна Гърция изпълнява заглавната роля в Ιφιγένεια η εν Ταύροις („Ифигения в Таврида“) на Еврипид в античния театър на Филипи през 2006 г., а през 2009 г. участва в Τρωάδες („Троянките“).

По-късно води големи постановки в Атина: Άννα Καρένινα („Ана Каренина“) по Толстой в Националния театър през 2016 г., режисирана от Петрос Зулиас; Master Class на Терънс Макнали, в който няколко сезона от края на 2010-те години играе Мария Калас; Φιλουμένα Μαρτουράνο („Филумена Мартурано“) на Едуардо Де Филипо през 2023 г.; и през 2024 г. Ακρωτήρι (буквално „Нос“), пиеса за деменцията, в която играе жена, губеща паметта си, режисирана от Одисеас Папаспилиопулос. На екрана играе Попи във филма на Янис Икономидис Η ψυχή στο στόμα (Soul Kicking, 2006) и участва също във Η χορωδία του Χαρίτωνα („Хорът на Харитон“) и Πεθαίνοντας στην Αθήνα („Умирайки в Атина“). Пътят ѝ от танца към словото придава на играта ѝ силно физическо присъствие.

Навплиоту продължава да работи главно на атинската сцена; през 2024 г. казва, че сцената е неин дом от почти трийсет години. Тя се връща и в телевизията, например като вдовица в сериала на ERT1 Παραλία („Плаж“). Паленето на огъня, което извършва през 2008 г., е част от церемония, която Гърция провежда в Олимпия преди всяко издание на Олимпийските игри. За упражнение по гръцки прочетете собственото ѝ изречение по-долу в „Изречение за запомняне“ и намерете двете думи за професии: χορεύτρια (танцьорка) и ηθοποιός (актриса). После опишете на глас кратка поредица от движения, както я отбелязва танцьорка: Σηκώνω το χέρι (Вдигам ръка). Γυρίζω δεξιά (Обръщам се надясно). Περπατάω μπροστά (Вървя напред). Накрая добавете реплика, която казва актриса: Μιλάω στο κοινό (Говоря на публиката).

• Първите ѝ уроци по балет започват, защото майка ѝ смятала, че има нужда от по-добра стойка.
• Тя смята доня Елвира в „Дон Жуан“ (2000) за първия си провал на сцената и казва, че той я е научил, че актьорът има нужда от техника, а не само от чувство.
• В Националния театър е играла две богини: Атина в „Орестия“ и Афродита в „Иполит“.
• Филмите ѝ носят награда за най-добра поддържаща женска роля на Филмовия фестивал в Солун за Η ψυχή στο στόμα и награда за най-добра актриса на фестивал в Египет за Η χορωδία του Χαρίτωνα (източниците посочват Кайро или Александрия).