Опи Зуни

Опи Зуни е родена като Калиопи Сарпаки в Кайро на 4 февруари 1941 г. в гръцко семейство с корени от Санторини и Крит. Любим чичо ѝ дава прякора Опи, който тя запазва цял живот. Рано губи двамата си родители; майка ѝ е първата, която я въвежда в живописта. В Кайро от 1959 г. учи живопис в ателието на арменския художник Ашот Зорян, както и керамика и фотография, и прави първата си изложба в галерия Nile през 1962 г.

През 1963 г. се установява в Атина. В Атинската школа за изящни изкуства учи живопис при Янис Моралис от 1963 до 1968 г., заедно с керамика и сценография. През 1965 г. се омъжва за архитекта Алекос Зунис и имат двама сина. По-късно разказва, че като жена с авангардно творчество отначало не е могла да получи самостоятелна изложба в Гърция и затова започва в чужбина: през 1970 г. излага в галерия Vallombreuse в Биариц, а първата ѝ самостоятелна изложба в Гърция следва през 1971 г. в Гръцко-американския съюз в Атина.

През 80-те години търговецът на изкуство Александрос Йолас подкрепя работата ѝ. От 1996 г. живее с рак, но продължава да работи. Голяма изложба в Музея на кикладското изкуство през 2006–07 г. привлича много посетители. Умира в Атина на 5 декември 2008 г. на 67 години.

По думите на Националната галерия на Гърция централният въпрос за Зуни е преходът от две към три измерения, от затворено към отворено пространство. В живописта, скулптурата, конструкциите и графиката тя използва геометрични форми, хоризонтални и вертикални линии, няколко силни цвята, както и черно и бяло, за да създаде перспектива, светлина, сянка и движение. В картините ѝ няма хора и затова пространството изглежда още по-необятно. Творчеството ѝ обикновено се отнася към геометричната абстракция и конструктивизма, а музейните текстове виждат корените му както в Египет, така и в Гърция, и в наблюдението на морето, пустинята и небето.

Ранни творби като Ασύμμετρη σύνθεση σε πολυσταυρό („Асиметрична композиция върху основа с много кръстове“, 1974), двойка скулптури, показват експериментите ѝ с предмети. Χώρος ενός επιπέδου. Αναφορά στον ντε Κίρικο ΙΙ („Пространство на едно ниво. Препратка към Де Кирико II“, 1978) отговаря на дълбоките перспективи на Джорджо де Кирико. Λευκός κίονας („Бяла колона“, 1991) е от рисувано дърво върху стоманена основа, висока 240 см и широка само 20 см: цветни ивици се изкачват нагоре и завършват с бързи мазки. Βέλος („Стрела“, 1992), днес в Музея „Авероф“ в Мецово, води погледа към една-единствена точка, сякаш отвъд платното. Излага в цяла Европа и на Биеналето в Сао Пауло през 1979 г., а през 1971 г. печели националната награда на фестивала на живописта на ЮНЕСКО в Кан сюр Мер.

Творби на Зуни притежават Националната галерия на Гърция и Музеят „Авероф“, наред с други колекции в Гърция и чужбина. През 2013 г. Фондация „Михалис Какоянис“ в Атина показва предимно творби от последната ѝ година, 2008. На деветото изложение Art Thessaloniki през 2026 г. награда „Опи Зуни“ в нейна памет е връчена на съвременен художник. За упражнение отворете онлайн картата на Λευκός κίονας („Бяла колона“) в Националната галерия или вижте самата творба в Националната глиптотека в Гуди, Атина. Опишете я на гръцки, без да я копирате: Ο κίονας είναι ψηλός και στενός (Колоната е висока и тясна). После кажете кои цветове сякаш излизат μπροστά (отпред) и кои остават πίσω (отзад).

• Кръщелното ѝ име е Калиопи; Опи е прякор от чичо ѝ.
• Λευκός κίονας („Бяла колона“) е висока 240 см, но широка само 20 см.
• Тя излага в Биариц през 1970 г., година преди първата си самостоятелна изложба в Гърция.
• През 1992 г. Френският институт в Атина организира кръгла маса за нейната геометрия с председател историчката Елен Арвайлер.