Константинос Канарис

Канарис е роден на Псара, скалист остров близо до Хиос, чиито жители живеят от морето, вероятно около 1790 г.; точната година не е известна. Израства на търговски кораби и е капитан, когато през 1821 г. започва Гръцката революция. Псара, заедно с Идра и Спеце, дава на революцията флота ѝ: търговски бригове, превърнати във военни кораби, и стари лодки, превърнати в πυρπολικά (брандери), пълни с катран, барут и сухи дърва, които да бъдат насочени срещу вражески кораб, подпалени и изоставени в последния миг.

През април 1822 г. османски сили слизат на Хиос и избиват или поробват голяма част от населението – клане, което потриса Европа. В нощта от 6 срещу 7 юни 1822 г. (стар стил), докато османският флот е на котва край Хиос и празнува края на Рамазана, Канарис довежда брандера си до борда на флагмана на капудан паша, османския адмирал, и го подпалва. Корабът експлодира; адмиралът и много от хората му загиват, а Канарис се спасява с малка лодка. По-късно същата година той изгаря още един османски кораб край Тенедос.

След независимостта служи на новата държава повече от петдесет години: като морски офицер и адмирал, като министър и неколкократно като министър-председател, сред които през 1864 г. и отново през 1877 г. Участва в движението, което сваля крал Отон през 1862 г. Умира в Атина през септември 1877 г., на поста ръководител на правителство на националното единство, и е погребан в Първото атинско гробище.

Канарис не е писал книги; неговото дело са няколко нощни атаки, които променят войната по море. Османският флот има големи линейни кораби с много оръдия; гърците имат малки, бързи търговски кораби. Брандерите са оръжието, което прави разликата, а Канарис става техен майстор. Онова, което прави атаките му прочути, е хладнокръвието, което изискват: екипажът трябва да докара взривоопасна лодка плътно до вражеския корпус, да я закачи там с куки, да запали фитила и да се отдалечи с гребане, преди огънят да се разпростре. Една грешка означава смърт.

Изгарянето на флагмана при Хиос през юни 1822 г. е най-зрелищният удар в цялата война. То идва само седмици след Хиоското клане и гърците го възприемат като отмъщение; за Европа то е доказателство, че въстаниците могат да се бият. Френският поет Виктор Юго написва стихотворение, озаглавено Canaris, в сборника си Les Orientales (1829), а художници в Париж и Лондон рисуват горящия кораб. Канарис продължава да се сражава: край Тенедос през 1822 г., а през 1825 г. ръководи дръзък опит да изгори египетския флот в пристанището на Александрия, който се проваля, но тревожи противника. Когато собственият му остров Псара е унищожен от османския флот през 1824 г., той е сред онези, които се спасяват и продължават борбата.

В мирно време е тих, почти мълчалив човек, уважаван от всички партии, защото го смятат за честен. Именно затова го призовават да ръководи правителството в трудни моменти, дори като старец.

Всяко гръцко дете учи за Канарис в училище, обикновено около 25 март, Деня на независимостта, когато героите от 1821 г. се почитат с училищни представления и стихове. Улици и площади с името Κανάρη има почти във всеки гръцки град, а гръцкият флот е дал името му на няколко военни кораба, включително модерна фрегата. На Псара, малкия остров, откъдето е родом, паметта за него е навсякъде, а унищожението на Псара през 1824 г. е запомнено в прочутото кратко стихотворение на Дионисиос Соломос «Η καταστροφή των Ψαρών» („Гибелта на Псара“), което учащите могат да прочетат за няколко минути. В Националния исторически музей в Атина можете да видите портрети и реликви на капитаните на брандери. Учащият може да започне с краткия разказ за нощта при Хиос, а после да потърси картини на горящия флагман.

• Никой не знае точно кога е роден: посочват се години между около 1790 и 1795.
• Виктор Юго, авторът на „Клетниците“, написва стихотворение в негова чест.
• Когато умира през 1877 г., на повече от осемдесет години, той е министър-председател на Гърция.
• Родният му остров Псара е унищожен от османския флот през 1824 г.; той се спасява и продължава да се бие още три години.