Григорис Бификоцис

Григорис Бификоцис се ражда на 11 декември 1922 г. в Перистери, тогава беден квартал в западния край на Атина, в многодетно семейство. Работи като водопроводчик и свири на китара. За първи път среща Микис Теодоракис през 1948 г., по време на военната си служба, когато Теодоракис е политически затворник. През 1949 г. влиза в звукозаписа като композитор с «Το καντήλι τρεμοσβήνει», а през 50-те години пее популярната λαϊκό песен в малките музикални заведения на Атина, без да стане звезда.

Всичко се променя през 1960 г., когато композиторът Микис Теодоракис, завърнал се от Париж, търси народен глас за новите си песни по стихове на Янис Рицос. Теодоракис иска певец от народа, а не оперен глас, и избира Бификоцис. Записът им на Επιτάφιος („Епитафия“) е сензация, и през следващите години двамата работят заедно почти непрекъснато: концертни зали, открити театри, плочи, продавани в огромни количества. По време на военната диктатура (1967–1974), когато музиката на Теодоракис е забранена, Бификоцис продължава да пее популярния репертоар и записва с много други композитори.

Той продължава да се изявява до дълбока старост, в клубове и по телевизията, и остава много обичана личност, прост и остроумен в интервютата си. Умира в Маруси, Атина, на 7 април 2005 г., на 82-годишна възраст.

Голямата дарба на Бификоцис е да кара трудната поезия да звучи като всекидневна песен. В Επιτάφιος („Епитафия“, 1960), плача на Рицос на майка над сина ѝ, убит по време на стачка, той пее с бузуки зад гърба си, както в таверна, и поемата достига до хора, които никога не са отваряли стихосбирка. В Επιφάνεια („Богоявление“, 1962) пее стиховете на Сеферис в песента, известна като Άρνηση („Отказ“), «Στο περιγιάλι το κρυφό», която всеки грък знае наизуст.

Най-прочутото му произведение е Το Άξιον Εστί („Достойно е“), ораторията, която Теодоракис написва по дългата поема на Одисеас Елитис, представена за първи път през 1964 г. Бификоцис е „народният певец“ на творбата, а песните му от нея, Ένα το χελιδόνι („Една лястовица“) и Της δικαιοσύνης ήλιε νοητέ („Мислимо слънце на справедливостта“), стават химни на надеждата и свободата. Освен тези големи цикли той записва стотици популярни песни и сам написва някои, като Του Βοτανικού ο μάγκας („Юнакът от Ботаникос“); общо композира повече от двеста песни. Гласът му не е изгладен: той е силен, топъл и малко дрезгав, гласът на съсед, и точно затова гърците му вярват.

За да се запознаете с Бификоцис, чуйте Ένα το χελιδόνι от Το Άξιον Εστί, а след това Άρνηση: и двете се пеят на училищни тържества, на концерти и около масата на летни събирания. Оригиналните записи от 60-те години на „Епитафия“ и „Достойно е“ с неговия глас лесно се намират онлайн. В Перистери, родния му квартал, общината почита името му, а гръцката телевизия често показва старите му изпълнения с Теодоракис. Много гърци и до днес казват, че никой не е пял Теодоракис като него. На този сайт можете да прочетете за поетите, чиито думи той пее, Рицос и Елитис, и за самия Теодоракис.

• Теодоракис го избира за „Епитафия“ през 1960 г. именно защото е народен певец, а не обучен класически глас.
• Той пее думите на двама поети нобелисти, Сеферис и Елитис, дълго преди повечето му слушатели да ги прочетат.
• Той също така пише и композира някои свои популярни песни.
• Роден е в Перистери, работнически квартал в Западна Атина, и винаги се представя като човек от квартала.