Патрисия Аперги

Патрисия Аперги е родена в Атина; публикуваните ѝ биографии не посочват година. Започва да танцува в школата на Ники Контаксаки, после учи театрознание в Атинския национален университет „Каподистрия“, в катедрата по театрални изследвания. След това учи танц в Université de Nice Sophia-Antipolis във Франция и хореография в Middlesex University в Лондон. През 2006 г. основава трупата за съвременен танц Αερίτες (Aerites), която оттогава създава сценичните ѝ произведения.

Скоро я канят европейски мрежи. През 2013–2014 г. е артист modul-dance на European Dancehouse Network, а през 2016–2017 г. — асоцииран артист на Maison de la Danse в Лион. През 2017 г. създава Prometheus and the Rebels of Today като гост-хореограф на EgriBiancoDanza в Торино, а през 2019 г. работи с танцьори от операта в Гданск, Полша, и с италианската трупа Aterballetto. През 2021 г. поставя National Adulthood за балета на Гръцката национална опера, а през 2022 г. — Newtopia с австрийската група Bodhi Project. Преподаването върви редом със сцената: тя преподава танц и театър в училище „Леонтиос“ в Атина, през 2016–2020 г. преподава хореография в професионалното училище по танц „Анна Петрова – Маро Мармарину“, а през 2013–2020 г. води танцова програма за хора над 65 години в Onassis Stegi. През 2020–2022 г. е член на управителния съвет на Атинския и Епидавърски фестивал.

Главната тема на Аперги е тялото в града. За Era po Vera (2012), поставен в Onassis Stegi, тя обяснява, че трупата тръгва от движения, родени на улицата, често сред по-бедни групи, търсещи глас: паркур, стрийт денс, капоейра, африкански танц, протест и сблъсък. Те смесват този код със съвременния танц, за да изградят онова, което тя нарича двигателен речник на града, един вид танцувано графити на Атина. Πλάνητες (Planites, „Скитниците“), около 2013 г., е изцяло с мъжки състав и показва улицата като място на скитане, на надежда за по-добро утре и на среща с чуждия.

Cementary (2017), отново в Stegi, идва, както тя казва по-късно, във време, когато се чувства победена, и телата в него изглеждат смазани от гравитацията. Πολήττες (2018) се обръща към арабския танц дабке, някога танцуван по покривите, а по-късно станал танц на съпротива, за да покаже движения, които се провалят и пак се изправят; тя свързва спектакъла с πολίτες (гражданите) на страна, която преживява ήττα (поражение). Ο Οίκος της Ταραχής („Домът на смута“, 2023) заимства от воугинга и кръмпинга, където избрани семейства се подкрепят взаимно. Hystory (2025), показан на Атинския и Епидавърски фестивал с пет жени, е женското продължение на Planites. Заглавието играе с древногръцкото ὑστέρα (матка), от което идва думата „истерия“, и с английската дума history (история).

Аперги създава и места, където новият танц може да расте. През 2021 г. заедно с Елевсина 2023, Европейска столица на културата, основава U(R)TOPIAS, представена като първата академия по хореография в Гърция. През 2018 г. поставя Πολήττες revisited на античния стадион в Епидавър с 90 студенти по танц и театър от цял свят. През юли 2026 г. представя Τόσαις φοραίς τόσο κοντά να είμαι на Международния фестивал на танца в Каламата — обща вечер по музика на Йоргос Кумендакис; нейната част черпи от стихотворението на Кавафис Γκρίζα („Сиви“). Ако учите гръцки, опитайте сами градската ѝ тема. Представете си площад и движете въображаем танцьор с кратки изречения на новогръцки: Ο χορευτής έρχεται από τον δρόμο (Танцьорът идва от улицата). Πηγαίνει προς την πλατεία (Той отива към площада). После поставете един танцьор μέσα (вътре) в кръг и друг έξω (навън).

• Преди хореографията тя учи театрознание в Атинския университет.
• През 2013–2020 г. води танцова програма за хора над 65 години в Onassis Stegi.
• Заглавието Hystory съчетава древногръцкото ὑστέρα (матка) с английската дума history (история).
• През 2020–2022 г. е в управителния съвет на Атинския и Епидавърски фестивал.