Федон Папамихаил

Федон Папамихаил е роден в Атина през 1962 г. в семейството на баща грък и майка германка. Баща му, който също се казвал Федон Папамихаил, бил художник и сценограф и работил по филми на американския режисьор Джон Касаветис. Тъй като бащата и синът имат едно и също име, филмовите бази данни често записват сина като Phedon Papamichael II или Jr. В интервю за Athens Voice през 2014 г. той си спомня, че семейството напуска Гърция през 1966 г. и се премества в Мюнхен. Там по-късно учи изкуство и фотография и завършва през 1982 г.

През 1983 г. се мести в Ню Йорк и работи като фотожурналист. След това се установява в Лос Анджелис и в края на 80-те години започва работа като главен оператор на нискобюджетни пълнометражни филми. През следващите десетилетия заснема над четиресет пълнометражни филма. Работи и с германския режисьор Вим Вендерс по „Хотел Милион долара“ (2000).

През 2014 г. казва, че живее в Калифорния от около трийсет години, но Гърция остава близо до него. Има дом в Леонидио, малък град на източния бряг на Пелопонес, където живеели и родителите му, и е казвал, че един ден ще се установи там завинаги. Член е както на Американското общество на кинооператорите (ASC), така и на Гръцкото общество на кинооператорите (GSC).

Операторът решава как изглежда един филм: къде стои камерата, как се движи и как светлината пада върху лица и места. Името на Папамихаил се свързва преди всичко с двама американски режисьори. С Александър Пейн снима „Отклонения“ (2004), „Потомците“ (2011), „Небраска“ (2013) и „Смаляване“ (2017); с Джеймс Манголд – „Да преминеш границата“ (2005), „Влакът за Юма“ (2007), „Форд срещу Ферари“ (2019), „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата“ (2023) и „Пълен непознат“ (2024). Работи и с Джордж Клуни по „Мартенските иди“ и „Рицари на честта“, и с Арън Соркин по „Процесът срещу Чикагската седморка“ (2020).

„Небраска“, историята на възрастен мъж и сина му, които пътуват с кола през американския Среден запад, е заснет в черно-бяло. Филмът му донася първата номинация за „Оскар“; „Процесът срещу Чикагската седморка“ – втората. Той е казвал, че Пейн се интересува повече от героите, отколкото от визуалния спектакъл.

Като режисьор той се обръща към Гърция. Arcadia Lost, англоезичен филм с Ник Нолти за двама американски тийнейджъри, изгубени в гръцката провинция, е заснет около Леонидио и има премиера през 2010 г. Light Falls (2023), който режисира, копродуцира и снима заедно с Акис Констандакопулос, е грузинско-албанско-гръцка копродукция. Филмът проследява двойка от Лос Анджелис и трима млади албански работници в изоставен хотел; в диалозите се смесват гръцки, грузински, английски и албански.

Гръцките медии следят отблизо кариерата му: номинациите му за „Оскар“ през 2014 и 2021 г. се отразяват като гръцки новини, а през 2014 г. той показва снимки от Instagram в груповата изложба Ινσταντανέ (Instantané, „Моментална снимка“) в галерия „Зумбулакис“ в Атина. За изучаващия езика работата му е урок по гледане, а не по слушане, защото повечето му филми са на английски. Опитайте: спрете на един кадър от „Небраска“ или Light Falls и го опишете на прост гръцки. Η εικόνα είναι ασπρόμαυρη (образът е черно-бял). Το φως είναι ζεστό (светлината е топла). Είναι νύχτα (нощ е). Βλέπω ένα σπίτι (виждам къща). Това са наши собствени упражнителни изречения, а не реплики от филмите.

• В интервю от 2021 г. казва, че се гордее, че е първият грък, номиниран за „Оскар“ за операторско майсторство.
• Действието на Light Falls се развива на гръцки остров, но филмът е заснет през 2020 г., по време на локдауна, в Анависос край Атина.
• Преди киното е работил като фотожурналист и още снима за удоволствие.
• Казва пред Athens Voice «Δεν είμαι φαν των social media» (не съм фен на социалните мрежи), и въпреки това девет негови снимки от Instagram са избрани за изложба в Атина.