Темис Базака

Темис Базака (Θέμις Μπαζάκα, понякога изписвано Mpazaka) е родена през 1957 г.; гръцките справочници посочват Солун като място на раждане. Родителите ѝ са учители, назначавани в села в Македония, затова ранното си детство тя прекарва, както разказва пред „То Вима“ през 2016 г., в селски дворове. Отначало не искат тя да стане актриса, но по-късно я подкрепят. Учи в драматичната школа на Държавния театър на Северна Гърция в Солун и завършва с отличие. Можела е да остане в трупата, но иска да снима филми, затова през 1982 г. се мести в Атина и започва да пита къде има прослушвания.

Малка телевизионна роля – Силвия, измъчена художничка в сериала Το μινόρε της αυγής („Минорът на зората“) – я прави забележима. Чрез актьора Константинос Дзумас тя се запознава с режисьора Костас Ферис и в Ρεμπέτικο („Ребетико“, 1983) играе Андриана, майката на певицата Марика. Две години по-късно идват Πέτρινα χρόνια („Каменни години“). Разказва, че от 1985 до 1995 г. е правила „кино и само кино“ – общо 35 филма, понякога два или три годишно.

След това, приблизително от 1996 до 2003 г., тя прави пауза в киното; по-късно по-млади режисьори започват да я канят. Играла е също в около 23 гръцки телевизионни сериала и в много пиеси. На 7 март 2016 г. френската държава я прави кавалер (Chevalier) на Ордена на изкуствата и литературата.

Πέτρινα χρόνια („Каменни години“, 1985), по сценарий и в режисура на Пантелис Вулгарис, е гръцкоезичен филм, вдъхновен от истински събития. През 1954 г. двама млади комунисти, Елени и Бабис, членуват в забранена партия. Бабис е арестуван; Елени, изиграна от Базака, години наред се крие в Атина, по-късно е заловена и изпратена в затвора, където ражда детето им. Двамата могат да се оженят само зад решетките, а историята стига до края на военната диктатура през 1974 г. Бабис се играе от Димитрис Каталейфос, а музиката е на Стаматис Спанудакис. На фестивала в Солун през 1985 г. филмът печели наградите за най-добър филм, най-добра режисура и най-добра актриса за Базака; във Венеция тя получава специално споменаване, а гръцката държава ѝ връчва и своята награда за най-добра актриса.

В Ρεμπέτικο („Ребетико“, 1983), музикалната драма на Костас Ферис, свободно основана на живота на певицата Марика Нину, с песни на Ставрос Ксархакос, тя играе майката на Марика. Отново работи с Вулгарис в Ήσυχες μέρες του Αυγούστου („Тихи августовски дни“, 1991) – три истории за самотни хора в опустяла Атина – и в Ακροπόλ („Акропол“, 1996), чието действие е в театралния свят на 50-те години. На сцената е играла големи роли: Аманда в „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс (2016), Любов Андреевна във „Вишнева градина“ на Чехов в театър „Димитрис Хорн“ (2019) и главна роля в „Внезапно миналото лято“ на Уилямс (2020).

За много гърци Базака все още е Елени от „Каменни години“, един от най-запомнените гръцки филми на 80-те; тя си спомня, че за него са продадени около милион билета, а за „Ребетико“ още повече. Дългата ѝ театрална кариера я среща с нова публика в Атина. Опитайте: гледайте кратка сцена от „Каменни години“, който е на гръцки, със субтитри. После напишете на гръцки три свои прости изречения: Η Ελένη είναι στην Αθήνα (Елени е в Атина). Πρώτα… (Първо…). Μετά… (После…). Завършете всяко изречение с действие, което наистина виждате, например περπατά (върви) или μιλά (говори). Това са рамки за упражнение, а не реплики от филма.

• Завършва с отличие драматичната школа на Държавния театър на Северна Гърция, но предпочита киното в Атина пред договор там.
• Попада в „Ребетико“ след вечеря в дома на режисьора Костас Ферис, когато главните роли вече са раздадени.
• Казва, че десет години е правила „кино и само кино“.
• През 2016 г. Франция я прави кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, главно за спектакъл, игран във Франция.