Алики Вуюклаки

Алики Вуюклаки е родена на 20 юли 1934 г. в Маруси, тогава село край Атина. Баща ѝ Георгиос е разстрелян от германските окупационни войски, когато тя е дете, и семейството има малко пари. Тя постъпва в Драматичната школа на Националния театър, завършва я през 1953 г. и снима първия си филм, Το ποντικάκι („Мишлето“), през 1954 г. За няколко години става водещата актриса на „Финос Филм“, студиото, което произвежда повечето гръцки филми от периода.

Повратната точка е Το ξύλο βγήκε από τον Παράδεισο (1959), комедията на Алекос Сакелариос за разглезена ученичка и младия учител, който я укротява. Учителя играе Димитрис Папамихаил и двамата стават златната двойка на гръцкото кино – на екрана и извън него: женят се през 1965 г., през 1969 г. им се ражда син, Янис, а през 1975 г. се развеждат. През 60-те години тя снима по два-три филма годишно, почти всички касови хитове.

Когато гръцкото кино запада през 70-те, тя се обръща към театъра, ръководи собствена трупа и играе главните роли в гръцки постановки на мюзикъли като My Fair Lady и Evita. Работи до последните си месеци. Умира от рак в Атина на 23 юли 1996 г., три дни след шестдесет и втория си рожден ден, а погребението ѝ събира огромни тълпи.

Филмите на Вуюклаки са леки комедии и мюзикъли с прости сюжети: палаво момиче, строг мъж, песни, целувка накрая. Особени ги прави самата тя: изрусената коса, големите очи, умението ѝ в една сцена да мине от каприз към сълзи и смях, и глас, който носи песните. В Το ξύλο βγήκε από τον Παράδεισο (1959) тя е Лиза, богатата ученичка, която тормози учителя си, докато не се влюби в него. В Μανταλένα (1960), с песни на Манос Хадзидакис, е островно момиче, което поема лодката на покойния си баща; филмът е гръцкото участие на фестивала в Кан. Η Αλίκη στο Ναυτικό („Алики във флота“, 1961) я показва предрешена като моряк, а Χτυποκάρδια στο θρανίο („Сърцебиене на чина“, 1963) я връща още веднъж в училище.

Υπολοχαγός Νατάσσα („Лейтенант Наташа“, 1970), военна мелодрама на Никос Фосколос, в която играе участничка в съпротивата, показва, че може да носи и сериозна роля; филмът продава повече билети от всеки гръцки филм преди него. На сцената тя пее и танцува в мюзикъли две десетилетия и още през 90-те пълни театрите. Филмите ѝ не са дълбоки и критиците често го казват, но те са общата памет на няколко поколения гърци – и тя го знае.

Филмите на Вуюклаки се излъчват по гръцката телевизия целогодишно, а по празниците е трудно да ги избегнеш; изучаващият езика може да гледа Το ξύλο βγήκε από τον Παράδεισο с гръцки субтитри и да разбере по-голямата част, защото диалозите са бързи, но прости. Песните от филмите ѝ, особено тези от Μανταλένα, се пеят и до днес. Прозвището «η εθνική μας σταρ» (нашата национална звезда) принадлежи само на нея, а името ѝ на гръцки е станало нарицателно за определен тип руса, чаровна и леко разглезена героиня. Синът ѝ Янис Папамихаил е актьор. Гробът ѝ в Първото гробище на Атина и досега се посещава от почитатели, а всеки юли вестниците отбелязват годишнината от смъртта ѝ.

• Била е на двадесет и пет години, когато изиграва ученичката Лиза в Το ξύλο βγήκε από τον Παράδεισο.
• Много от героините ѝ се казват просто Алики, както в Η Αλίκη στο Ναυτικό; публиката не отделя актрисата от ролята.
• Тя и Димитрис Папамихаил, неин съпруг от 1965 до 1975 г., играят заедно в дълга поредица филми и гърците още говорят за тях като за двойка.
• Умира три дни след шестдесет и втория си рожден ден, през юли 1996 г.