Константинос Воланакис

Воланакис е роден през 1837 г. в Ираклион на Крит, който тогава още е под османска власт. Като млад заминава за Триест, оживеното австрийско пристанище, където много гръцки търговци имат кантори, и от 1856 г. работи там като счетоводител в захарната търговска къща на зет си Афентулис. Рисува кораби и пристанища дори по полетата на търговските си книги и през 1860 г. Афентулис му плаща да отиде в Мюнхен, тогава главната школа за гръцките художници, за да учи в Академията за изящни изкуства, вероятно при Карл фон Пилоти.

В Мюнхен той избира темата на живота си: морето. Прочува се с голяма картина на морската битка при Лиса (1866), водена в Адриатика между Австрия и Италия, която печели конкурс, обявен от австрийския император; днес картината е в Музея за изящни изкуства в Будапеща. Остава много години в Германия, като изпраща картини на изложби и бавно си изгражда име на художник на кораби.

През 1883 г. се връща в Гърция и се установява в Пирея, пристанището на Атина, където може всеки ден да наблюдава кораби. От 1883 до 1903 г. преподава в Школата за изящни изкуства в Атина и много по-млади художници научават маринистиката от него. Уважаван е, но никога не е богат и трябва да продава много малки картини, за да се издържа. Умира в Пирея на 29 юни 1907 г. и на погребението му идват само шепа хора.

Воланакис принадлежи към Мюнхенската школа (Σχολή του Μονάχου), групата гръцки художници от XIX век, учили в Бавария, заедно с Николаос Гизис, Никифорос Литрас и Георгиос Яковидис. Колегите му рисуват селски сцени, портрети и алегории; Воланакис рисува вода. Той е първият гръцки художник, за когото самото море, неговият цвят, светлина и настроения, е главната тема.

Творчеството му има две страни. От едната са големите исторически сцени: морски битки като Саламинската, рисувани за гръцката държава, и епизодите от 1821 г., които знае всяко гръцко дете, като изгарянето на турска фрегата от гръцки брандер (1882). Това са големи, драматични платна, пълни с дим, пламъци и счупени мачти. От другата страна, и по-обичани днес, са тихите картини: платноходи, които чакат вятър, пристанището на Пирея по залез, рибари, които изтеглят мрежите си, кораби на котва в златна вечерна светлина. Тук рисунъкът е точен, защото той познава всяко въже на кораба, но истинската тема е светлината върху водата.

Той рисува стотици такива картини, много от тях малки, и те превръщат гръцката маринистика в самостоятелен жанр. По-младият му съвременник Йоанис Алтамурас, а по-късно и Василиос Хадзис също правят гръцкото море своя тема и заедно образуват първото поколение гръцки маринисти.

Най-доброто място да се запознаете с Воланакис е Националната галерия (Εθνική Πινακοθήκη) в Атина, която притежава голяма група негови картини, сред тях спокойни пристанищни сцени като пристанището на Волос (1875); Военноморският музей в Пирея има картината му с брандера от 1882 г. Други принадлежат на гръцки обществени и частни колекции и редовно се появяват на търгове, където маринистичните му картини са сред най-търсените гръцки картини от XIX век. Морските му битки илюстрират гръцките училищни учебници и кориците на книги за Революцията, а улици в няколко гръцки града носят името му — Οδός Βολανάκη (улица „Воланакис“). Когато гърците гледат картина на платноход върху блестящо море, думата, която често им идва наум, е просто «Βολανάκης» (Воланакис).

• Открива таланта си, докато работи като чиновник в Триест и рисува кораби в свободното си време.
• Прочува се с картина на морска битка между Австрия и Италия, а не на гръцка.
• Той е сред първите гръцки художници, направили морето своя единствена голяма тема.
• Живее в Пирея, за да може всеки ден да вижда корабите в пристанището.